— Рядко нещо е човек да види млад войник с бебе в ръце — деликатно подметна той. Ефрейторът се ухили от гордост. Пабло добави:
— Това бебе сигурно е било намерено в градината на любовта, А този вид бебета са най-хубавите, защото в нея има само добри неща.
— Ние също сме били войници — каза Дани. — Когато умрем, ще ни закарат върху лафет до гроба и цяла една стрелкова бригада ще гръмне в залп за нас.
Те почакаха да видят дали ефрейторът ще поправи поведението си след възможността, която му предлагаха. Ефрейторът отговори на очакванията им.
— Вие сте добри към мене — каза той. — Вие сте така добри и мили, както биха били моите приятели в Тореон. Това е моето бебе, бебето на моята жена.
— А къде е твоята жена? — попита Пайлън. Ефрейторът спря да се усмихва.
— Тя е в Мексико — каза той. После се оживи. — Аз срещнах един човек и той ми рече нещо много интересно. Каза ми, че човек може да направи от едно бебе каквото пожелае. „Ти само от време на време ще казваш на бебето какво искаш да стане то и когато порасне, то ще стане това“ — каза той. И сега аз непрестанно казвам на моето бебе: „Ти ще станеш генерал.“ Вие как мислите — ще стане ли?
Приятелите учтиво кимнаха.
— Може би ще стане — каза Пайлън. — Никога не съм чувал за такова нещо.
— По двайсет пъти на ден му казвам: „Мануел, един ден ти ще станеш генерал. Ти ще имаш еполети и много ордени. Сабята ти ще е от злато. Ще яздиш жребец. Какъв живот те чака, Мануел!“ Човекът рече, че той сигурно ще стане генерал, ако-аз му казвам, че ще стане.
Дани се надигна и отиде до щайгата.
— Ти ще станеш генерал — каза той на бебето. — Когато пораснеш, ще станеш голям генерал!
Другите се струпаха около него да видят дали заклинанието има някакъв резултат.
Пирата прошепна: „Ти ще станеш генерал“ и се запита дали същият метод би могъл да се приложи и към кучетата.
— Бебето е много болно — каза Дани. — Трябва да го държим на топло.
Те се върнаха по местата си.
— И тъй, твоята жена е в Мексико? — подхвърли Пайлън.
Ефрейторът набърчи чело, замисли се за малко и после се усмихна светло.
— Аз ще ви кажа за нея. Това не е нещо, което се казва на непознати, но вие сте ми приятели. Аз бях войник в Чихуахуа и бях прилежен и чист, и редовно си смазвах пушката и затова станах ефрейтор. И тогава се ожених за едно хубаво момиче. Не знам дали тя не се ожени за мене заради нашивката на пагона, но беше много хубава и млада. Очите й светеха, имаше хубави бели зъби, а косата й беше дълга и лъскава. И така съвсем скоро се роди бебето.
— Това е хубаво — каза Дани. — Ще ми се да съм на твое място. Няма нищо по-хубаво от едно бебе.
— Да — потвърди ефрейторът. — Аз бях щастлив. Но ето че отидохме да кръстим бебето, а аз носех колан, макар че не го пише никъде в устава. И когато излязохме от църквата, един капитан с пагони, с колан и със сабя от сребро видя жена ми. И скоро жена ми избяга, И тогава аз отидох при този капитан и му казах: „Върни ми жената!“, а той ми каза: „На тебе май не ти е мил животът, щом приказваш така на по-старши!“
Ефрейторът разпери ръце и вдигна рамене, за да покаже скритата си мъка.
— О, разбойник! — извика Джизъс Мария.
— И тогава ти събра приятелите си, нали? И тогава ти уби този капитан, нали? — отгатна Пайлън. Ефрейторът погледна срамежливо.
— Не. Нищо не можеше да се направи. Първата нощ някой стреля по мене през прозореца. Вторият ден едно оръдие гръмна по погрешка и снарядът падна толкова близо до мене, че взривът ме събори, И тогава аз напуснах това място и взех бебето със себе си.
По лицата на приятелите се изписа свирепост, а очите им опасно засвяткаха. Пирата изръмжа от своя ъгъл, и кучетата също изръмжаха.
— Ах, защо не сме били там! — извика Пайлън. — Щяхме да го накараме оня капитан да се проклина, че се е родил. Моят дядо веднъж бе пострадал нещо от един свещеник и той вкара тоя свещеник в един обор и го върза гол на един стълб, а до него остави едно малко теле-сукалче. О, има си то начини!…
— Аз бях само ефрейтор — каза момчето. — Не можех да не избягам.
Сълзи на срам бликнаха от очите му.
— Кой би помогнал на един ефрейтор, когато срещу него е един капитан? Затова аз избягах с бебето Мануел. Във Фреско срещнах този мъдър човек и той ми каза как да направя от Мануел това, което искам. И аз сега казвам по двайсет пъти на ден на бебето:
„Ти ще станеш генерал. Ти ще носиш еполети и златна сабя.“