Една вечер, по оня бърз и точен телеграф, който никой не можеше да види, дойде новината, че един крайбрежен патрулен катер се е разбил в скалите край Кармел. Големия Джо Портаджи беше излязъл по своя работа, но Дани, Пабло, Пайлън, Джизъс Мария, Пирата и кучетата с радост се понесоха през хълма, защото, ако имаше нещо, което обичаха, то бе да събират по морския бряг полезни вещи. Това те смятаха за най-вълнуващото занимание на света. Макар че пристигнаха малко късно, те си наваксаха за изгубеното време. Цялата нощ приятелите сноваха по брега и натрупаха солиден куп изхвърлени от морето останки, петфунтова кутия с масло, няколко консерви, две матроски куртки, бъчонка за вода от спасителната лодка и една картечница. Зората освети върху брега една завидна купчина под охраната на приятелите.
Един от наблюдателите им предложи за целия куп глобалната сума от пет долара и те приеха, тъй като беше немислимо да се пренесат всичките тия тежки неща по шестте стръмни мили нанагорнище до Тортила Флет.
Пирата не беше нацепил дневната си борина, затова Дани му даде четвърт долар и той го пъхна в чантата си. Тогава те тръгнаха към хълмовете на Монтерей уморени, но с топлото чувство, че ги чака щастие.
Беше вече следобед, когато стигнаха къщата на Дани. С вид на човек, който свещенодействува, Пирата отвори чантата си и даде четвъртака на Дани. Целият взвод се струпа в другата стая. Дани бръкна под възглавницата — и ръката му остана празна. Той хвърли настрана възглавницата, махна дюшека, после бавно се обърна към приятелите си и очите му станаха свирепи като очите на тигър. Вгледа се в лицата на всички и навсякъде видя ужас и възмущение, които не можеха да бъдат престорени.
— Така! — каза той. — Така-а-а! Пирата почна да плаче, Дани го прегърна през рамо.
— Не плачи, приятелче! — каза той зловещо. — Ти пак ще получиш парите.
Паисаносите мълчаливо излязоха от стаята. Дани отиде на двора, намери един тежък боров прът, дълъг около метър, и го прегъна, за да опита здравината му. Пабло влезе в кухнята и донесе една старинна отварачка на консерви със страшно острие. Джизъс Мария измъкна изпод къщата счупена дръжка от мотика. Пирата ги гледаше изумен. Те всички се върнаха в къщата и мълчаливо седнаха.
Пирата посочи с палец надолу, към хълма.
— Той ли е? — попита той.
Дани бавно кимна. Очите му бяха забулени и безпощадни. Брадичката му стърчеше навън и както си седеше в стола, цялото му тяло се гънеше като гърмяща змия, която се готви да скочи и да ухапе.
Пирата отиде в двора и изкопа брадвата си.
Дълго време стояха те в къщата. Не се произнасяха никакви думи, но вълната на студения им гняв плискаше и се надигаше в стаята. В къщата цареше същото чувство, което човек изпитва върху скала, когато фитилът вече гори и наближава динамита.
Следобедът погасна, слънцето се скри зад хълма. Цялата Тортила Флет изглеждаше спотаена и очакваща.
Те чуха стъпките му по улицата и ръцете им стиснаха оръжията. Джо Портаджи несигурно пресече верандата и влезе през предния вход. Той носеше галон вино в ръка. Погледът му смутено премина по лицата на другите, но приятелите стояха безмълвни и не го гледаха в очите.
— Здрасти! — поздрави Големия Джо.
— Здрасти! — отвърна Дани. Той стана и мързеливо се протегна. Не погледна Големия Джо и тръгна към него не направо, а под ъгъл, сякаш искаше да се разминат. Когато двамата се изравниха, той удари с бързината на пепелянка. Тоягата хлопна право по темето на Големия Джо и той се свлече в пълно безсъзнание.
Дани замислено извади от джоба си кожена връв и върза ръцете на Големия Джо.
— А сега, вода! — заповяда той.
Пабло изля една кофа вода върху лицето на Големия Джо. Той извърна глава и изви врат като пиле, после отвори очи и замаяно изгледа приятелите си. Те изобщо не му говореха. Дани премери разстоянието грижливо, като играч на голф, който цели топката. Тоягата размаза рамото на Големия Джо. Тогава приятелите се заеха с работата си, съвсем студено и методично. Джизъс Мария подхвана краката, Дани — раменете и гърдите. Големия Джо виеше и се мяташе по пода. Те наложиха цялото му тяло от шията до долу. Всеки удар намираше ново място и оставяше следа. Писъците позаглъхнаха. Пирата стоеше безпомощно/ настрана и държеше брадвата си.