— Но тогава ние няма да можем да отидем — възпротиви се Пайлън.
— Този свещник не е наш! — каза Джизъс Мария. — Отец Рамон едва ли ще каже нещо хубаво за нас.
Същия следобед те конвоираха съкровището до къщата на свещеника. Той слушаше историята за болното куче, очите му се смекчиха…
… и тогава, отче — продължи Пирата, — то-беше едно много добро малко кученце, и муцуната му беше суха, и очите му станаха като парчета счупени бутилки, които морето изхвърля, и то стенеше, понеже го болеше отвътре. И тогава, отче, аз обещах на свети Франциск златен свещник, който да гори хиляда дни.. Той е наистина моят благодетел, отче. И тогава стана чудо! Кучето махна с опашка три пъти и направо почна да оздравява. Това чудо го направи самият свети Франциск. Нали, отче?
Свещеникът сериозно кимна с глава.
— Да — каза той. — Това чудо го е направил нашият добър свети Франциск. Аз ще купя свещника от твое име.
Пирата беше много щастлив, защото не е малко на молитвата ти да бъде отвърнато с истинско чудо. Ако това се разчуеше, Пирата щеше да се издигне в очите на Тортила Флет. Неговите приятели дори вече го гледаха с ново уважение. Те не го помислиха за по-умен, но вече знаеха, че неговият слаб разум е допълнен от цялата небесна сила и цялата мощ на светците.
Върнаха се в къщата на Дани, а кучетата вървяха подире им. Пирата изпитваше чувството, че се е изкъпал в златната река на блаженството. По тялото му ту минаваха студени тръпки, ту го обземаше радостна треска. Паисаносите се радваха, че бяха опазили парите, защото по този начин и те сега получаваха дан в святото тържество. Пайлън чувствуваше облекчение, че още от началото не беше задигнал парите. Какви ли ужасни неща щяха да станат, ако беше откраднал половин долар, който принадлежеше на светец! Всички приятели бяха тихи и сдържани като в черква.
Петте долара, които бяха взели от изхвърлените на брега остатъци, пареха джоба на Дани, но сега той знаеше какво да прави с тях. Двамата с Пайлън отидоха на пазара и купиха три кила и половина кренвирши, една торба лук, хляб и голям пакет бонбони. Пабло и Джизъс Мария прескочиха до Торели за два галона вино, и на всичко отгоре никой от тях не изпи нито капка по пътя на връщане.
Тази нощ, когато огънят бе запален и две свещи горяха на масата, приятелите пируваха до пресищане. Това бе празненство в чест на Пирата. Той се държа с голямо достойнство. Наистина, непрестанно се усмихваше, докато трябваше да бъде сериозен. Но той просто не можеше да се удържи.
След като се наядоха невероятно, те се поизлегнаха и засърбаха вино от бурканите.
— Наздраве, приятелче! — викаха те на Пирата.
Джизъс Мария попита:
— И какво усети, когато стана тази работа? Когато обеща свещника и кучето взе да оздравява? Яви ли ти се някакво свято видение?
Пирата се опита да си спомни.
— Май че ми се яви едно малко видение… Май че видях свети Франциск във въздуха и той светеше като слънце!…
— Та може ли да не си спомняш това? — настоя Пайлън.
— Да… Май че си спомням… Свети Франциск ме погледна… И се усмихна като добър светец… И тогава разбрах, че чудото е станало… Той ми рече: „Бъди добър с малките кученца, ти, стар мръснико!“…
— Така ли ти каза?
— Е да, аз наистина бях стар мръсник, а той не е светец, за да лъже!
— Не вярвам да си спомняш всичко това! — каза Пабло.
— Не знам, може и да не е така. Но ми се струва, че си спомням!…
Пирата беше опиянен от щастието да бъде център на внимание и почести.
— На моята баба веднъж й се явила светата Дева — каза Джизъс Мария. — Тя беше на умиране и аз с ушите си я чух да вика: „Ехей! Виждам божията майка! Ехей! Дево Марийо, пълна с благодат!“
— На някои просто е дадено да виждат такива неща — каза Дани. — Баща ми не беше много добър човек, но понякога виждаше светци, а понякога пък виждаше лоши работи. Зависеше от това дали, когато ги виждаше, беше добър или лош. Ти виждал ли си други видения, Пирате?
— Не — каза Пирата. — Мене ще ме е страх да виждам повече.
Дълго време щеше да се помни това пищно празненство. Приятелите знаеха, че не са сами тази нощ. Те усещаха как очите на светците се взират в тях през стените, през прозорците и през покрива.
— В неделя твоят свещник ще бъде там — каза Пайлън. — Ние няма да отидем, защото ти ще носиш нашите дрехи. Не ми се вярва отец Рамон да те спомене по име, но току-виж, е казал нещо за свещника. Ти ще трябва да се помъчиш да запомниш това, което той каже, Пирате, и после да ни го повториш!
Тогава Пайлън каза сериозно:
— Днес, мой малки приятелю, кучетата дойдоха до къщата на отец Рамон. Днес в това нямаше нищо лошо. Но ти трябва да знаеш, че в неделя не можеш да ги вземеш със себе си. Не върви някак си кучета да влизат в черква. Остави кучетата в къщи!