— Това не е смешно — забеляза той. — Свети Франциск е обичал животните толкова много, че дори им е проповядвал.
Тогава отец Рамон разказа историята за злия вълк от Губио, разказа и за дивите гургулици, и за чучулигите. Пирата с учудване го гледаше, докато продължаваше проповедта.
Изведнъж откъм вратата се разнесе силен шум. Чуха се див лай и драскане. Вратите с трясък се разтвориха и вътре влетяха Пухчо, Рудолф, Енрике, Пахарито и сеньор Алек Томпсън. Те вдигнаха муцуни и дружно се устремиха към Пирата. Заскачаха около него, като тихо скимтяха и виеха. Просто го затрупаха.
Свещеникът спря да говори и сърдито погледна към суматохата. Пирата се огледа безпомощно, в ужас. Значи, всичко било напразно и кощунство бе извършено!
Тогава отец Рамон се разсмя и паството също се разсмя.
— Изведи кучетата! — каза той. Нека чакат, докато свършим.
Със смутени, извинителни движения Пирата поведе кучетата навън.
— Това е лошо — казваше им той. — Аз съм ви сърдит! Мен ме е срам от вас.
Кучетата се наежиха, налягаха на земята и жалостно заскимтяха.
— Знам какво сте направили — каза Пирата. — Вие сте изпохапали моите приятели, счупили сте прозореца и сте дошли. Сега стойте тук и чакайте, вие, нечестиви кучета, вие, кучета, които вършите кощунства!
Той ги остави поразени от мъка и разкаяние и се върна в черквата. Хората още се смееха, обръщаха се и го гледаха, докато той се свлече в стола си и се опита да скрие лице.
— Не се срамувай! — каза отец Рамон. — Не е грях да бъдеш обичан от кучетата си, нито пък е грях ти да ги обичаш. Виж как свети Франциск е обичал животните.
И тогава той им разказа още истории за добрия светец.
Неудобството напусна Пирата. Устните му замърдаха.
„О! — помисли си той. — Ако кучетата можеха да чуят това! Колко щяха да са щастливи, ако знаеха всичко това!“
Когато проповедта свърши, в ушите му още звъняха историите за светеца. Той следваше ритуала като автомат, но не чуваше службата. И когато тя свърши, хукна към вратата. Излезе пръв от черква. Кучетата, все още тъжни и засрамени, се стълпиха около му.
— Хайде! — каза им. — Аз имам да ви разправям много неща!
Леко се затича по хълма, към боровата гора, а кучетата галопираха и подскачаха край него. Най-после стигна убежището на гората, но продължи и след това, докато намери един дълъг коридор между боровете, където клоните се преплитаха над главата му, а стъблата на дърветата бяха почти едно до друго. За момент се огледа безпомощно.
— Искам да ви покажа как беше — рече той. — Ех, да бяхте вътре и да бяхте чули какво казва отецът!
Той сложи един голям камък върху друг. — Ето това е иконата — каза той на кучетата. После заби една клечка в земята. — А това тука е свещникът със свещта на него!
Беше полутъмно в просеката, а въздухът сладнееше от боровата смола. Дърветата тихо си шепнеха с ветреца. Пирата каза авторитетно.
— Сега, Енрике, седни тука! А ти, Рудолф, тука. Искам Пухчо да дойде тука, защото той е най-малък. Пахарито, глупако, ти си стой там и не мърдай! Сеньор Алек Томпсън, не е прилично тъкмо сега да се излежаваш!
Така той ги нареди в две редици, две кучета отпред и три отзад.
— Искам да ви покажа как беше — каза той. — Вие получихте прошка за влизането в черква. Отец Рамон каза, че този път не било кощунство. Сега внимавайте! Аз имам да ви разправям много неща!
Кучетата стояха по местата си и усърдно го гледаха, Сеньор Алек Томпсън махаше с опашката си, докато Пирата се обърна към него.
— Тук не е място за това! — каза той. — Свети Франциск може и да ти разреши, но на мене не ми харесва да си махаш опашката, докато слушаш. Сега аз ще ви разправя за свети Франциск.
Този ден мислите му бяха вдъхновени. Слънцето намираше пролуки в листата и хвърляше блестящи рисунки върху килима от борови иглички. Кучетата стояха търпеливо, с поглед, закован в устата на Пирата. Той им повтори всичко, което свещеникът беше казал, всички истории, всички забележки. Не пропусна нито дума.
Когато свърши, погледна тържествено кучетата. — Свети Франциск е направил всичко това — каза той.
Дърветата стаиха шепота си. Гората мълчеше като омагьосана.
В миг някакъв лек звук се чу зад Пирата. Всички кучета дигнаха очи. Пирата от страх не смееше да извърне глава. Мигът продължи дълго.
А след това мигът свърши. Кучетата наведоха очи. Върхарите отново се разшаваха, а слънчевите рисунки изумено се раздвижиха.
Пирата беше толкова щастлив, че щастието пронизваше сърцето му.
— Видяхте ли го? — викна той. — Нали беше свети Франциск? О! Колко добри кучета сте вие, щом като ви се явява видение!