— Боже мой! — каза той. — Та какво повече искате?
В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.
Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“
Вие ще попитате как Тересина успяваше да прехранва семейството си. Когато минават вършачките, които са вършали боба, там, където са спирали, могат да се видят големи купища бобена шушлюпина. Ако сложите едно одеяло на земята и през някой по-ветровит следобед подхвърляте във въздуха над одеялото шушлюпината, ще разберете, че все пак вършачките не вършеят безукорно. Ако работите един следобед, можете да съберете десет кила боб, а дори и повече. През есента старата и ония деца, които можеха да ходят, отиваха по нивите и вееха шушлюпината. Собствениците не протестираха, защото тя не правеше нищо лошо. Годината можеше да се смята за лоша, ако старата не успееше да събере сто и петдесет, двеста кила боб.
Когато имате в къщи двеста кила боб, вие няма защо да се страхувате, че ще умрете от глад. Другите неща, разните деликатеси като захар, домати, чушки, кафе, риба или месо, биха могли да дойдат по чудо, със застъпничеството на светата Дева, а понякога и благодарение на труд или хитрост, но щом бобът е тук, при вас, вие сте подсигурени. Бобът като стреха подслонява вашия стомах. Бобът е вместо топла дреха срещу студа на бедността.
Само едно нещо можеше да застраши живота и щастието на семейството на сеньора Тересина Кортес, и това беше пълният провал на бобената реколта.
— Когато бобът узрее, врежовете се изскубват и нареждат на купчини така, че да съхнат за вършачките.
Това е времето, когато трябва да се молите да не вали дъжд. Докато малките купчини с бобени шушулки лежат в редове и техният жълт цвят изпъква по кафявите ниви, можете да видите как фермерите гледат небето и уплашено ръмжат срещу всеки облак, защото, ако завали, купчините бобени шушулки отново трябва да се редят и да съхнат. И ако, преди да изсъхнат, отново завали, трябва за трети път да се редят. И ако падне трети дъжд, те изгниват, плесенясват и реколтата е изгубена.
Когато шушулките съхнеха, старата имаше обичай да пали свещ на светата Дева.
През годината, за която говоря, бобените шушулки бяха наредени и свещта — запалена. В дома на Тересина ютените торби стояха готови за работа.
Вършачките бяха смазани и почистени.
Тогава падна дъжд.
Цялата работна сила хукна по нивите и заобръща прогизналите купчини боб. Старата запали още една свещ. Падна още дъжд.
Старата купи наведнъж две свещи с една малка, жълтичка, която беше пазила от много години. Земеделските работници отново обърнаха боба към слънцето и тогава се изля цял порой от студен и силен дъжд. В цялата околия на Монтерей не бе събрано ни зърно боб. Тракторите минаха и преораха мокрите буци.
О, каква печал влезе тогава в къщата на сеньора Тересина Кортес. Изворът на живота пресъхна. Стрехата рухна. Вечната правда на боба изчезна. Цяла нощ децата плачеха от ужас пред идващия глад. Никой не им беше казал, но те го знаеха. Старата седеше в черква както винаги, но устните й се свиваха с презрение, когато погледнеше светата Дева.
„Ти ми взе свещите! — мислеше си тя. — Ах, ти! Ти! Лакомийо за свещи! Ти, безразсъднице!“
И тя мрачно прехвърли своята преданост към света Клара. Разказа на света Клара колко несправедливо са се отнесли с нея. Дори си позволи и една малка злобна забележка за начина, по който светата Дева бе родила.