— Нали знаеш, понякога и Тересина също не си спомня кой е бащата! — ехидно каза тя.
Вече бе споменато, че Джизъс Мария Коркоран беше добросърдечен човек. Той имаше също и оня дар, който притежават най-големите човеколюбци — неизбежно да се озовава в ония места, където има най-неотложна нужда от добротата му. Колко пъти той бе навестявал млади дами тъкмо когато те се нуждаят от утеха! Всяка болка и скръб неотразимо го привличаха. Цели месеци не бе стъпвал в къщата на Тересина. Ако няма някакво мистично привличане между мъката от една страна и човеколюбието от друга, как тогава се случи така, че той я посети в самия ден, когато последният миналогодишен боб бе сложен в тенджерата?
Джизъс Мария седна в кухнята на Тересина и кротко избута децата от коленете си. Гледаше Тересина с учтиви и скръбни очи, когато тя обърна пред него дъното на последната торба с боб, за да му покаже, че не е останало нито зърно. Той кимна със съчувствие, когато тя посочи децата си, които скоро щяха да станат кожа и кости — които скоро щяха да умрат от глад.
Тогава старата горчиво разказа как е била измамена от светата Дева. Но по този въпрос Джизъс Мария не бе благосклонен.
— Какво знаеш ти, дърто? — каза сърдито той.
— Може би светата Дева е имала другаде работа!
— Но аз й запалих цели четири свещи! — пискливо настоя старата.
— Джизъс Мария я изгледа студено.
— Какво са четири свещи за нея? — каза той. — Аз съм виждал черкви, където й палят стотици свещи. На нея свещите не й се свидят!
Но скръбта на Тересина изгаряше душата му. Същата вечер той говори гръмогласно и жално на приятелите в къщата на Дани. От дълбините на сърцето си произнесе една потресаваща реч, един странен повик да се помогне на тия бедни дечица, които нямаха боб. И толкова красноречиви бяха думите му, че огънят на неговото сърце запали и сърцата на приятелите му. Те наскачаха. Очите им светеха.
— Децата няма да гладуват — викаха те. — Ние не ще позволим това!
— Ние живеем тука в лукс — каза Пайлън.
— Ние ще им дадем от нашите средства — каза Дани. — И ако имат нужда от къща, нека дойдат да живеят тука!
— Още от утре ще почнем! — възкликна Пабло.
Стига вече мързел! На работа! Има толкова много неща за вършене.
Джизъс Мария изпита щастието на водач, който е спечелил последователи.
Техните хвалби не бяха празни приказки. Те насъбраха риба. Устроиха нападение върху зеленчуковата градина на хотел „Дел Монте“. Това беше славна операция. Кражба, лишена от греха на кражбата, престъпление, извършено от алтруизъм! Има ли нещо по-благородно.
Пирата дигна цената на борината до тридесет цента. Всяка сутрин обикаляше и три ресторанта, в които не бе ходил досега. Големия Джо непрекъснато крадеше козата на мисис Палочико, но тя всеки път се връщаше в къщи.
И ето че в къщата на Тересина започна да се трупа храна. На нейната веранда се наредиха щайги с марули, развалена скумрия изпълваше околността със силна миризма. А все още в приятелите гореше пламъкът на благотворителността.
Ако разтворите книгата за жалби в полицейския участък на Монтерей, ще забележите, че през това време в града е върлувала небивала вълна от дребни престъпления. Полицейската кола се юркаше от място на място. Тук беше взета кокошка, там — обрана цяла леха тикви. Търговското дружество „Паладини“ се оплака от загубата на две големи кутии с котлети, всяка една по петдесет килограма.
Къщата на Тересина все повече се пълнеше. Кухничката бе претъпкана до тавана с храна. Задната веранда се отрупа със зеленчуци. Миризма на склад се разнесе из цялата Тортила Флет. Приятелите задъхани се отправяха към своите кражби, дълго разговаряха с Тересина и обмисляха новите начинания.
Отначало Тересина полудя от радост при вида на толкова много храна и главата и се наду от оказаното внимание. След една седмица тя взе да се разколебава. Бебето заболя от колики. Ърни получи някакви чревни смущения. Червени петна избиха по лицето на Алфредо. Лазещите и пълзящите създания плачеха през всичкото време. Тересина се срамуваше да каже на приятелите си това, което трябваше да им каже. Минаха няколко дни, докато тя събра кураж, а през това време те донесоха към двайсет кила целина и кошница пъпеши. Най-после тя им каза. Съседите бяха почнали да я гледат с вдигнати вежди.
Тя покани всички приятели на Дани в кухнята и тогава ги уведоми за трудностите, които й създават, свенливо и внимателно, за да не оскърби чувствата им.
— Зеленчуците и плодовете някак си не им допадат на децата — обясни тя. — След като се отбие бебето, млякото вече го запича.