Тя посочи зачервените и изнервени деца. — Вижте ги, всички се изпоразболяха. Не ядат подходяща храна.
— Каква тогава е подходящата храна? — попита Пайлън.
— Боб — отвърна тя. — Това е нещо, на което винаги можеш да разчиташ, нещо наистина хранително.
Приятелите мълчаливо излязоха. Пред себе си се преструваха на обезсърчени, но знаеха, че от няколко дни вече огънят на първия ентусиазъм беше затихнал.
В къщата на Дани направиха съвещание.
В известни среди това не бива да се разправя, защото може да се възбуди сериозно обвинение.
Късно след полунощ четири тъмни фигури, чиито имена няма да споменавам, тръгнаха като сенки из града. Четири неясни фигури пропълзяха към складовете на Западната компания. След това пазачът заяви, че е чул шум, отишъл на мястото и не видял нищо. Той не можеше да каже нито как е извършена кражбата, нито как ключалката е била счупена, а вратата — насилена. Само четирима души знаят, че тази нощ пазачът беше дълбоко заспал, но те никога няма да го издадат.
След малко четирите сенки напуснаха склада. Те се прегъваха под огромния си товар. Въздишки и пъхтене се носеха от сенките.
В три часа сутринта Тересина се събуди — тя чу, че задната й врата се отваря.
— Кой е там? — извика тя.
Никой не отговори, чуха се само четири силни трясъка, които разтърсиха къщата. Тя запали свещ и излезе боса в кухнята. Там, опрени в стената, стояха четири чувала с розов боб, всеки един от по петдесет кила.
Тересина изтича обратно и събуди старата. — Чудо! — извика тя. — Ела да видиш в кухнята! Старата засрамено загледа издутите пълни чували. — Ах, каква нещастна грешница съм аз! — изохка тя. — О, свята майко, съжали се над старата глупачка! Докато живея, всеки месец ще ти паля свещ!
В къщата на Дани четиримата приятели щастливо си легнаха под одеялата. Има ли по-удобна възглавница от добрата съвест? Те спаха чак до другия следобед, защото си бяха свършили работата.
А Тересина откри по начин, който знаеше, че е безпогрешен, че пак ще има бебе. Тя сложи в тенджерата едно кило от новия боб и безгрижно се зачуди кой ли от приятелите на Дани ще е отговорен.
14
ЗА ХУБАВИЯ ЖИВОТ В КЪЩАТА НА ДАНИ, ЗА ПОДАРЕНОТО ПРАСЕ, ЗА МЪКАТА НА ДЪЛГИЯ БОБ И ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ НА СТАРИЯ РАВАНО
Паисаносите от Тортила Флет не употребяваха нито стенни, нито ръчни часовници. От време на време някой от приятелите по особен начин придобиваше часовник, но той го държеше само докато го замени с нещо, което му бе наистина необходимо. В къщата на Дани часовниците се ползуваха с добро име само като средство за размяна. За практически нужди служеше големият златен часовник на слънцето. Той бе по-добър от всеки друг часовник, а беше и по-сигурен, защото нямаше начин да се размени при Торели.
През лятото, когато стрелките на часовника показват седем часа, вече е приятно за ставане, но през зимата същото време няма никаква стойност. Колко по-добре е да се водиш по слънцето! Щом то изчисти върхарите на боровете и опре в предната веранда, независимо дали е лято или зима — ето тогава е подходящото време за ставане. Това е времето, когато ръцете на човека не треперят, нито пък стомахът се гърчи от празнота.
Пирата и неговите кучета спяха във всекидневната, неуязвими и топли в своя ъгъл. Пайлън, Пабло, Джизъс Мария, Дани и Големия Джо Портаджи спяха в спалнята. Колкото и да беше добър и великодушен, Дани никога не позволяваше друг да заема леглото му. Големия Джо се опита на два пъти и беше бит с тояга по петите, така че дори и той съзна неприкосновеността на леглото на Дани.
Приятелите спяха на пода, а завивките им бяха необикновени. Пабло имаше три овчи кожи, съшити в едно. Джизъс Мария спеше, като пъхаше ръцете си в ръкавите на един стар балтон, а краката си-в ръкавите на друг. Пайлън се загръщаше с голямо парче от килим. Повечето време Големия Джо просто се свиваше като куче и спеше в собствените си дрехи. Големия Джо нямаше никакви способности да задържи за дълго в своя собственост каквото и да било, но затова пък притежаваше добре разработения талант да разменя всичко, което минаваше през ръцете му, за малко вино. Така спяха те, понякога шумно, но винаги удобно. Една студена нощ Големия Джо се опита да заеме едно от кучетата, за да му топли краката, и бе добре изпохапан, защото кучетата на Пирата не можеха да се вземат в заем.
Завеси не покриваха прозорците, но щедрата природа бе засенчила стъклата с паяжини, прах и мръсни следи от дъждовни капки.