На кея откриха повече следи от приятеля си. „Беше тука — казаха рибарите. — Искаше да се бие с всеки от нас. Бенито строши едно гребло по главата му. Тогава Дани счупи няколко прозореца и един полицай го откара в затвора.“
Те продължиха по още пресните стъпки на техния загубен приятел. „Макниър го докара снощи — каза сержантът. — Но по някакъв начин се е измъкнал, преди да съмне. Ако го пипнем, ще откара шест месеца!“
Приятелите се умориха от гонитбата. Върнаха се в къщи и за свой ужас откриха, че е изчезнал новият чувал с картофи, който Пайлън беше намерил едва същата заран.
— Това вече е премного — извика Пайлън. — Дани е луд и е в опасност. Нещо ужасно ще му се случи, ако не го спасим.
— Ще го търсим — каза Джизъс Мария.
— Ще проверяваме зад всяко дърво и под всеки покрив — увери Пабло.
— Под лодките на плажа — подметна Големия Джо.
— Кучетата ще ни помогнат — каза Пирата. Пайлън поклати глава.
— Не е този начинът. Всеки път отиваме на мястото, откъдето Дани вече си е отишъл. А трябва да го причакаме на мястото, дето ще отиде тепърва. Трябва да действуваме като умни хора, не като глупаци.
— Но къде ще иде той тепърва?
Една мисъл озари всички като светкавица!
— Торели! Рано или късно Дани ще отиде при Торели! Трябва да сме там, за да го хванем и да го отървем от лудостта, дето го е нападнала.
— Да — съгласиха се те. — Трябва да спасим Дани!
Заедно посетиха Торели, но той не ги пусна вътре.
— Дали съм виждал Дани ли? — изкрещя той през вратата. — Дани донесе тук три одеяла и две тенджери и аз му дадох един галон вино. И знаете ли какво направи този дявол? Оскърби жена ми и ми изреди какви ли не псувни. Удари плесница на детето ми, ритна кучето ми! Открадна ми хамака от верандата!
Торели се задъхваше от вълнение.
— Аз го подгоних да си взема хамака и когато се върнах, заварих го при жена ми! Съблазнител, крадец, пияница! Това е вашият приятел Дани! Но аз лично ще го набутам в дранголника!
Очите на приятелите запламтяха.
— Ей, корсиканска свиньо! — с равен глас каза Пайлън. — Ти знаеш ли за кого говориш? Ти говориш за нашия приятел. Той не е добре.
Торели заключи вратата. Те чуха как щракна резето, но Пайлън продължи да говори през вратата.
— Ей, дърта скръндзо! — извика той. — Ако виното не ти се свидеше толкова, тези неща нямаше да се случат. И си дръж жабешкия език зад зъбите, да не цапаш с него нашия приятел! И внимавай, да се държиш с него добре, защото приятелите му са много! Шкембето ще ти изтърбушим, ако не си внимателен към него!
Торели не издаде ни звук зад заключената врата, но цял трепереше от гняв и страх, докато слушаше свирепите им гласове. Той с облекчение чу стъпките на приятелите да заглъхват нагоре по пътеката.
Тази нощ, след като си бяха легнали, приятелите чуха в кухнята крадливи стъпки. Разбраха, че това е Дани, но той им избяга, преди да го хванат. Заскитаха в нощта и безутешно завикаха:
— Дани, върни се, сладки приятелю, липсваш ни! Никой не отговори, само един камък удари Големия Джо в стомаха и го накара да се превие на земята. О, колко угнетени бяха приятелите и колко тежко им беше на сърцата!
— Дани отива към своята гибел — тъжно си казваха те. — Нашият беден приятел е в нужда, а ние не можем да му помогнем!
Беше много трудно да се пази повече къщата, защото Дани беше откраднал почти всичко от нея. Един от столовете също бе превърнат в алкохол. Цялата храна беше взета, а веднъж, докато търсеха Дани в гората, той открадна печката, но тъй като тя тежеше доста, беше я изоставил в дерето. В къщата вече нямаше пари, защото Дани открадна количката на Пирата и я продаде на Джо Ортис за една бутилка уиски.
Спокойствието изчезна напълно от къщата на Дани и в нея зацариха само тревоги и скръб.
— Къде отиде нашето щастие? — оплакваше се Пабло. — Сигурно сме направили някой грях. Това е възмездие. Трябва да отидем да се изповядаме.
Вече не обсъждаха любовните изяви на Корнилия Руис. Забравиха за поуките, изчезна човеколюбието. Наистина, хубавият живот се сгромоляса в развалини. И сред тяхното отчаяние новините идваха една след друга.
„Миналата вечер Дани изнасилил някакво момиче.“
„Дани издоил козата на мисис Палочико.“
„Дани се бил с войници онази нощ.“
Макар да жалеха за неговото морално падение, приятелите му изпитваха и малко завист за веселите преживявания.
— Ако той не се е побъркал, ще бъде наказан — рече Пайлън. — Бъдете сигурни в това. Дани върши такива грехове, че както ги трупа — грях след грях, вече е надминал всичко, за което съм чувал. О, какво възмездие го чака, когато поиска пак да Стане добър! За няколко седмици Дани насъбра толкова грехове, колкото старият Руис не е правил за цял живот!