— Значи, разбрано — заключи Дани, — Ти наемаш къщата ми, О, аз ще бъда добър хазяин. Няма да те тормозя.
Като изключим годините в армията, Пайлън никога през живота си не беше притежавал петнайсет долара. Но все пак, мислеше си той, има цял месец, докато дойде време да се плаща наемът, а за един месец кой знае колко неща могат да се случат.
Те продължиха да се люлеят доволно край огъня.
След малко Дани излезе за няколко минути и се върна с десетина ябълки.
— И без това щяха да изгният на дъжда — оправда се той.
Пайлън, за да не остане назад, стана и запали свещта. Влезе в спалнята и след миг се върна с един порцеланов леген, една кана, две червени стъклени вази и букетче щраусови пера.
— Не е хубаво да имаш наоколо си много чупливи неща — каза той. — Когато се счупят, ти става мъчно. По е добре хич да ги нямаш.
Той откачи изкуствените рози от стената.
— А с това ще поздравим сеньора Торели — обясни той и излезе.
Не след дълго се върна вир-вода от дъжда. Видът му обаче беше победоносен, защото в ръката си държеше дамаджана с галон червено вино.
По-късно остро спориха за нещо, но никой от тях не обърна внимание кой спечели спора, защото и двамата бяха уморени от вълненията през деня. Виното ги приспа и те легнаха на пода. Огънят загасна, печката пропукваше, докато изстиваше. Свещта се свлече и издъхна в собствената си лой с малки, сини протестни пламъчета. Къщата се стъмни, тиха и спокойна.
3
КАК ОТРОВАТА НА ВЛАДЕНИЕТО ПОДЕЙСТВУВА НА ПАЙЛЪН И КАК ЗЛОТО ВРЕМЕННО ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА В НЕГО
На следния ден Пайлън отиде да живее в другата къща. Тя беше също като къщата на Дани, само че по-малка. И тя имаше своята розова кастилска роза пред входа, своя буренясал двор, своите стари безплодни овошки, своите червени мушката, а в съседство беше кокошарникът на мисис Сото.
Дани стана голям човек, понеже беше наемодател, а Пайлън също се издигна в обществената стълбица, понеже беше наемател.
Невъзможно е да се каже дали Дани вярваше, че ще получава наема си, както и дали Пайлън смяташе да го плаща. Но ако смятаха, и двамата се лъжеха. Нито Дани някога го поиска, нито пък Пайлън го предложи.
Двамата приятели често бяха заедно. Стига Пайлън да се появеше с шише вино или парче месо, и Дани непременно му ходеше на гости. Ако, обратното, Дани имаше такъв късмет, Пайлън прекарваше бурни нощи с него. Бедният, той би си платил наема, стига да имаше пари, но никога нямаше — поне за толкова дълго време, та да стигнат до Дани. Пайлън беше честен човек. Понякога се притесняваше, когато мислеше за добрината на Дани и за своята бедност.
Една вечер получи един долар при такива изумителни обстоятелства, че веднага се опита да ги забрави, от страх да не би, ако си ги припомни, да се побърка. Пред хотел „Сан Карлос“ някакъв му беше пъхнал долара в ръката и беше казал: „Тичай да донесеш четири бутилки бира! В хотела се свърши!“ Такива неща са почти чудеса, мислеше си Пайлън. Човек трябва да ги приеме на вяра, а не да разпитва за тях и да се мъчи да ги разбере. Той се завтече с долара нагоре, за да го даде на Дани, но по пътя купи един галон вино, а с виното привлече у дома си и две дебелички момичета.
Дани минаваше наблизо, чу врявата и радостно влезе вътре. Пайлън го пое в прегръдките си и заяви, че гостът му можеше да разполага с всичко в дома му. По-късно, когато Дани разполагаше с едното момиче и половината вино, стана наистина хубаво сбиване. Дани изгуби зъб, а ризата на Пайлън бе разпрана. Момичетата стояха прави, пищяха и ритаха мъжа, който се случеше да бъде отдолу. Най-сетне Дани се надигна от пода, удари с глава едното момиче в стомаха, то излезе навън и заквака като жаба. Другото задигна две тенджери и го последва.
Известно време Дани и Пайлън ридаха над женското коварство.
— Ти не знаеш какви змии са жените — каза мъдро Дани.
— Знам — каза Пайлън.
— Нищо не знаеш ти!
— Знам!
— Стига си лъгал!
Последва ново сбиване, но не толкова хубаво.
След тази история Пайлън се почувствува по-спокоен за неплатения наем. Не беше ли и той дал гостоприемство на своя собствен хазяин?
Но минаха няколко месеца и Пайлън пак взе да се безпокои за наема. С течение на времето безпокойството му стана нетърпимо. Най-сетне той в отчаянието си отиде при Чин Ки, чисти сепия цял ден и спечели два долара. Вечерта върза вместо шалче своята червена носна кърпичка, сложи официалната шапка на баща си и тръгна към хълма, за да плати на Дани два долара по сметка.