Огледа мястото още веднъж. Нямаше никой. Приближи се до масата. Все още беше сит от вечерята, но пържените картофки и салсата му се струваха апетитни.
— Винаги ли е така празно тук? — попита той Гембъл. Лукас застана прав до стената.
— Обикновено е препълнено с хора — отговори Гембъл. — Много добра награда за служителите. Така работят по-старателно и са доволни.
Барманката подаде на Гембъл питието му. В отговор той извади от джоба си пачка стодоларови банкноти, взе една празна чаша и ги напъха в нея.
— Ето така. Всеки бар трябва да си има място за бакшиши. Отиди да си купиш печеливши акции на борсата. — Младото момиче едва не припадна от радост. Сойър кимна към телевизора.
— Играта е добра. Изненадан съм, че не са дошли още хора от корпорацията.
— Аз пък щях да се изненадам, ако бяха, защото наредих за тази вечер да не се раздават билети.
— Защо? — учуди се Сойър и отпи глътка бира.
Гембъл го улови за ръката и отговори:
— Защото исках да поговорим на четири очи.
Поведе го към ложата. Разположението беше много добро и Сойър изпита завист към младите мускулести и много богати мъже, които тичаха долу. Ложата беше заградена от три страни с плексигласови плоскости и се намираше между други луксозни ложи. Преградите изолираха рева на петдесетхилядната тълпа удивително добре и вътре можеше да се разговаря съвсем спокойно.
Седнаха. Сойър кимна към стълбата и попита:
— Рич не обича ли баскетбол?
— Лукас е на служба.
— Случва ли се да не е?
— Когато спи. Понякога го оставям да го прави. — Гембъл се настани удобно и отпи от чашата си.
Сойър се огледа с любопитство. Никога не бе гледал мача от такава ложа и след вечерята с Харди се чувстваше малко не на място. Поне щеше да има какво да разказва на Рей. Когато обаче погледна домакина си, усмивката изчезна от лицето му. Нищо в живота не беше безплатно. Реши, че е време да види етикетчето с цената.
— Е, за какво искаш да говорим?
Гембъл се бе вторачил в играта, но едва ли виждаше нещо.
— Истината е, че ни трябва „Сайбърком“. Ужасно много.
— Гембъл, аз не съм бизнесконсултант, а ченге. Пет пари не давам дали ще купиш „Сайбърком“, или не.
Гембъл засмука бучка лед, сякаш не беше чул.
— Работиш като вол, за да изградиш нещо, но това никога не е достатъчно. Вечно се намира някой, който иска да ти го отнеме, който иска да те прецака.
— Ако търсиш съчувствие, пробвай другаде. Не можеш да похарчиш парите, които вече имаш. Какво ти пука?
— Пука ми, защото човек свиква, ето защо! — избухна Гембъл, но се успокои веднага. — Свиква да е на върха. Тогава всички се мерят с теб. Голяма роля за всичко това играят парите. — Погледна Сойър и попита: — Искаш ли да знаеш колко са приходите ми на година?
Въпреки всичко Сойър беше любопитен.
— Защо имам чувството, че ако отговоря с „не“, пак ще ми кажеш колко са?
— Един милиард долара. — Гембъл изплю бучката лед в чашата си.
Сойър отпи малко бира, за да асимилира цифрата.
— Тази година само федералният ми данък ще бъде около четиристотин милиона. Струва ми се, че при тази цифра заслужвам малко любов и нежност от страна на Федералното бюро.
Сойър го изгледа.
— Ако търсиш любов и нежност, отиди при проститутките на Четиринайсета улица. Те са много по-евтини.
Гембъл се вторачи в него.
— Дявол да го вземе, вие от ФБР май наистина не разбирате за какво става дума.
— Защо не ме осветлиш по въпроса?
— За вас всички са еднакви — отбеляза Гембъл с удивление.
— Извинявай, да не би да твърдиш, че това е нередно?
— Не само нередно, а направо глупаво.
— Май не си си направил труда да прочетеш Декларацията за независимостта, особено онзи прочувствен, витиеват пасаж, в който се казва, че всички хора се раждат равни.
— Имам предвид реалността, бизнеса.
— Аз не правя разлика.
— Все едно да се отнасяш по един и същи начин към президента на „Ситикорп“ и към портиера на сградата. Единият може да ми даде назаем милиарди долари, а другият само да ми изчисти тоалетната.
— Моята работа е да ловя престъпници, независимо дали са богати, бедни или по средата. За мен е все едно.
— Е, добре, аз не съм престъпник. Аз съм данъкоплатец, един от най-големите в цялата държава, и искам от теб една малка услуга, която в частния сектор бих получил дори без да я искам.
— Да живее общественият сектор.
— Не е смешно.
— Не се и смея.
Сойър се вторачи в домакина си и Гембъл извърна поглед встрани. Долу на терена домакините вкараха кош и изправиха публиката на крака.
— Между другото, понякога не ти ли се струва, че има нещо нередно в това да си по-богат от Господ?