Известно време мълчаха, после Сойър се раздвижи.
— Куентин Роу никога ли не е правил гафове?
— Защо питаш? — погледна го учудено Гембъл.
— Защото това момче снася златни яйца, а ако съдя по това, което чувам, ти се отнасяш към него като към боклук.
— Кой казва, че снася златни яйца?
— Ти казваш ли, че не снася? — Сойър се отпусна назад и скръсти ръце на гърдите си.
Гембъл не отговори веднага. Замисли се.
— През живота си съм имал много хора, които са снасяли златни яйца. Човек не може да стигне там, където съм аз, ако язди само един състезателен кон.
— Все пак Роу е ценен за теб.
— Ако не беше, фирмата му нямаше да ме интересува изобщо.
— Значи го търпиш?
— Докато текат доларите, да.
— Късметлия.
— Когато се заех с него, той беше перко, неспособен да спечели и четвърт долар сам. Превърнах го в най-богатия човек на неговата възраст в страната. Още няма четирийсет! Кой според теб е късметлията? — ядоса се Гембъл.
Сойър наклони глава към него.
— Не те подценявам, Гембъл. Ти си гонил мечтата си и си я реализирал. Това й е хубавото на Америка, нали?
— От устата на федерален агент това е много ценен комплимент.
Гембъл отново се обърна към терена. Сойър стана и смачка кутията от бирата.
— Къде отиваш? — попита Гембъл.
— У дома. Днес имах тежък ден. — Вдигна нагоре смачканата кутия и добави: — Благодаря за бирата.
— Шофьорът ми ще те закара. Аз ще погледам още малко.
Сойър се озърна.
— Твърде много лукс ми се събра за един ден. Ще взема автобуса. Благодаря, все пак. — Сойър тръгна надолу по стълбата, но викът на Гембъл го спря. Обърна се.
— Сойър, помня откъде съм тръгнал.
Сойър го изгледа продължително и кимна.
— Не съм бил толкова богат винаги. Помня много добре какво е да нямаш никакви пари и никаква власт. Може би тъкмо затова съм толкова проклет, когато нещата опрат до бизнес. Ужасявам се от мисълта, че мога да се върна там…
Сойър помисли малко и кимна.
— Приятна вечер.
Остави Гембъл дълбоко замислен, с празна в чаша в ръка.
44.
Джеф Фишер гледаше тъжно екрана. Уморена, Сидни Арчър седеше до него. Беше му дала всички възможни думи и цифри, които според нея би могъл да използва Джейсън. Без никакъв резултат.
Фишер поклати глава.
— Опитах всичко, Сидни. Възможните комбинации са толкова много, че няма да ни стигне цял живот да ги проверим. Предполагам, че Джейсън е знаел какво прави и е използвал случайна комбинация от букви и цифри. Няма да успеем.
Надеждата на Сидни се изпари. Разполагаше с цяла дискета информация, вероятно такава, която би могла да обясни голяма част от случилото се с мъжа й, а не беше в състояние да я прочете. Това я влудяваше.
Стана и се заразхожда из стаята, докато Фишер продължаваше да прави напразни опити. На масичката до прозореца имаше купчина писма и получени по пощата списания. Сидни ги погледна вяло, после се взря в най-горното. Казваше се „Поля и реки“ и беше за лов и риболов. Учуди се, защото Фишер нямаше вид на човек, който прекарва много време сред природата. После прочете етикета — беше адресирано до Фред Смитърс, но на улицата и номера, където се намираха сега.
Фишер допи колата си и се обърна към нея. Видя списанието в ръцете й и се намръщи.
— Непрекъснато ми изпращат пощата на този човек. Не знам как е станало, но един куп фирми са записали моя адрес срещу името му. Аз съм на Торндайк 6215, а той е на Торндрайв 6251, което е в другия край на окръг Феърфакс. Цялата тази купчина е негова, при това се получи само тази седмица. Казах на пощальона, който обслужва нашия район, обаждах се в пощата десетки пъти, звънях и във фирмите, които изпращат пощата му тук. Продължават.
Сидни се обърна бавно към него. В главата й се оформяше невероятна идея.
— Джеф, адресите на електронната поща са като всички други адреси и телефонни номера, нали? Ако сгрешиш, писмото ти може да попадне при някой друг… като това списание? Нали?
— Разбира се. Случва се непрекъснато. Записал съм адресите, които използвам най-често, така че да мога да ги избирам автоматично. Само посочвам с мишката и натискам бутона. Така се греши по-рядко.
— А ако се наложи да набереш адреса изцяло?
— Ами тогава, много естествено, можеш и да сгрешиш. Понякога адресите са доста дълги.
— Значи, ако сгрешиш дори един-единствен клавиш, съобщението ти може да попадне бог знае къде?
Фишер кимна и лапна един пържен картоф.
— Непрекъснато получавам чужди съобщения.