Сидни го погледна озадачено.
— И какво правиш, когато това се случи?
— Много просто. Има команда за отговор към подателя, чрез която му казвам, че е сгрешил адреса, и му изпращам съобщението, така че да знае за кое точно става дума. Не е нужно да знам адреса на подателя, защото компютърът му го връща автоматично.
— Джеф, ако мъжът ми е изпратил съобщение не където е искал, възможно ли е получателят да го върне на неговия адрес, за да разбере изпращачът, че е сгрешил?
— Разбира се. Ако са в една и съща мрежа, е сравнително просто.
Сидни стана.
— И ако това е станало, съобщението би трябвало да е в електронната пощенска кутия на Джейсън, нали?
Фишер я погледна и в очите му се прокрадна страх.
— Ами… да.
Сидни взе чантата си.
— Къде отиваш? — попита я той.
— Ще проверя компютъра у дома. Ако намеря съобщението и в него е паролата, може би ще успея да прочета тази дискета.
Сидни я извади от устройството и я пусна в чантата си.
— Сидни, ако ми дадеш кода на мъжа си, можем да свършим работата и от моя компютър. Ще те регистрирам като гост. Ако се доберем до паролата, ще прочетем дискетата тук.
— Знам, Джеф, само че… могат ли да проследят кой проверява пощенската кутия на Джейсън?
Фишер присви очи.
— Възможно е. Стига да знаят как.
— Според мен тези хора знаят как, Джеф. За теб ще е по-безопасно, ако не знаят за теб.
Фишер леко пребледня.
— В какво си се забъркала, Сидни? — Каза го бавно, притеснено.
— Ще те държа в течение.
След като си тръгна, Фишер остана загледан в екрана. След малко стана и включи телефонния кабел.
Сойър седна на стола, видя снимката на Ед Пейдж във вестника и поклати глава. Вдигна го, видя заглавието в долния край на страницата и едва не се задави. Прочете съобщението за две минути. Грабна телефона и се обади на няколко места. Когато приключи, изтича надолу по стълбите. След още една минута колата му се понесе по улицата.
Сидни паркира джипа в алеята и хукна към къщи. Захвърли палтото си и отиде направо при компютъра на мъжа си. Изведнъж се сепна — не можеше да провери пощенската кутия от дома си. Замисли се. Във фирмата бяха абонирани за Америка Онлайн и би могла да извърши операцията оттам. Грабна палтото си, изтича до пътната врата и рязко я отвори. Писъкът й раздра тишината над тъмната улица.
На прага стоеше Лий Сойър. Намръщен. Сидни си пое дъх и вдигна ръка към гърдите си.
— Какво правиш тук?
В отговор Сойър вдигна вестника.
— Случайно да си прочела това?
Сидни видя снимката на Ед Пейдж и изражението й я издаде, че го познава.
— Аз… не съм… не… — запелтечи смутено тя.
Сойър влезе и затръшна вратата зад гърба си. Сидни заотстъпва към всекидневната.
— Мисля, че се споразумяхме. Помниш ли? Да обменяме информация. Е, ще трябва да поприказваме още малко. Веднага! — извика той.
Сидни тръгна към вратата. Той я улови за ръката и я избута да седне на канапето.
— Махай се оттук! — изкрещя тя и скочи на крака.
Сойър поклати ръка и вдигна вестника.
— Искаш да се подвизаваш сама там, навън, така ли? Тогава се погрижи дъщеря ти да си намери друга майка.
Сидни замахна и го удари по лицето. Вдигна отново ръка, но Сойър я улови и я сграбчи в мечешка прегръдка. Сидни започна да се съпротивлява бясно.
— Сидни, не съм дошъл, за да се боря с теб. Независимо дали мъжът ти е извършил престъпление, или не, аз ще ти помогна. По дяволите, само трябва да си откровена с мен!
Сидни продължи да се съпротивлява, докато двамата не паднаха на канапето. Тя се оказа върху коленете му. Все още правеше опити да го удари. Сойър изчака, докато почувства, че силите й свършват, и я пусна. Сидни веднага скочи в другия край на канапето и закри очите си с длани. Той зачака. Накрая тя избърса очите си с ръкав и облиза устни. От вестника на пода я гледаше снимката на Ед Пейдж.
— Говорила си с него в самолета от Ню Орлиънс, нали? — Зададе въпроса много тихо. От авиокомпанията бе разбрал, че Ед е седял на мястото до нейното. Досега не бе отдавал никакво внимание на този факт. — Е, Сидни?
Тя кимна.
— Разкажи ми всичко. Но този път абсолютно всичко.
Разказа му, включително и версията на Пейдж за това какво бе правил Джейсън на летището в деня на заминаването си, за това, че я бе следил и подслушвал телефона й.
— Говорих с патоанатома — каза Сойър, когато тя свърши. — Пейдж е бил убит от професионалист. Прободени бели дробове, срязана сънна артерия. Умрял е за по-малко от минута. Наркоманите, които крадат пари за дрога и размахват джобно ножче, не постъпват така.
Сидни въздъхна.