— Все едно, не намери нито един човек, който е виждал дамата с очите си, нали?
— Да, така е. Откъде знаеш? — намръщи се Джаксън.
Сойър въздъхна.
— Рей, играл ли си като малък на една игра, която се казва „телефон“? Прошепваш нещо на някого, той го прошепва на друг, той на друг и така нататък, а последният от редицата казва каквото е чул на глас. То няма нищо общо с казаното в началото. А не знаеш ли колко често хората са готови да се закълнат, че поредният слух е истина, без лично да са се убедили в това?
— Да, така е, по дяволите. Баба ми чете „Стар“. Вярва на всичко, което пише там, и говори така, сякаш наистина е виждала как Лиз Тейлър се чука с Елвис Пресли на космическа совалка.
— Да. Хората приемат за чиста монета неща, които са прочели или чули, особено ако са им ги казали няколко души.
— Да не би да смяташ, че…
— Смятам, че няма никаква руса любовница, Рей. И още по-точно, била е създадена с определена цел.
— С каква цел?
— За да се прикрие фактът, че Артър Либерман и Стивън Пейдж са били любовници — въздъхна дълбоко Сойър.
Джаксън се стовари на стола и се втренчи в партньора си.
— Сериозно ли говориш?
— Снимката на Пейдж беше до снимките на децата му. А любовните писма, които намерихме в апартамента му? Защо са без подпис? Обзалагам се на седмичната си заплата, че почеркът е на Пейдж. И най-накрая, Пейдж се оказва милионер, при положение че е обикновен чиновник. Това може да стане само ако спиш с някого, който е направил много хора милионери.
— Добре, а защо е била нужна любовницата? Подобна пикантна история би могла да осуети избирането му за председател на борда.
— Кой знае, Рей? — поклати глава Сойър. — В наши дни… Ако това беше критерий, голяма част от политиците трябваше да си съберат багажа и да се върнат у дома. Факт е, че слуховете не са попречили на избирането му. Резултатът обаче нямаше да е същият, ако се бе разбрало, че Либерман е хомосексуалист и има любовник, който е на половината на възрастта му. Не забравяй, че финансовите кръгове в нашата страна са едни от най-консервативните в целия свят.
— Добре, съгласен съм с теб. Има двойни стандарти. Можеш да прелюбодействаш, стига да е с някой от противоположния пол.
— Да. Измисляш си фалшива хетеросексуална история, за да прикриеш истинската, която е хомосексуална. Правили са го в Холивуд, за да спасят кариерата на доста звезди и съответно печалбите си. Студиите са уреждали дори фалшиви бракове. Легендата на Либерман не е съвършена, но въпреки това е успял да постигне целта. Жена му може и да е знаела истината, може и да не я е знаела. Получавала е доста пари, така че не би проговорила. А и вече е на два метра под земята, така че…
— Боже! — Джаксън избърса челото си и погледна Сойър озадачено. — Ако е било така, значи Стивън Пейдж наистина се е самоубил. Няма причина някой да желае смъртта му.
— Има много причини, Рей — поклати глава Сойър.
— Какви?
Сойър погледна ръцете си и отговори тихо:
— Искаш ли да се опитаме да познаем как Стивън Пейдж се е заразил от СПИН?
— Либерман!? — Джаксън се вторачи в него.
— Много бих искал да разбера дали Либерман е бил серопозитивен.
Джаксън разбра.
— Ако Пейдж е знаел, че е неизлечимо болен, би могъл да проговори.
— Точно така. Фактът, че любовникът ти те е заразил с неизлечима болест, няма да те преизпълни с лоялност към него. Кариерата на Артър Либерман е била в ръцете на Стивън Пейдж. Според мен това е достатъчен мотив за убийство.
— Излиза, че трябва да подходим към случая от съвсем друга посока.
— Съгласен съм. В момента тънем в купища догадки, но не разполагаме с нищо, което можем да представим на прокурора.
Джаксън стана от стола и започна да подрежда папките.
— Значи смяташ, че Либерман е отговорен за смъртта на Пейдж?
Сойър не отговори. Джаксън се обърна към него и видя, че се е замислил.
— Лий?
Сойър най-накрая го погледна.
— Не казах това, Рей.
— Но…
— Ще се видим утре сутринта. Опитай се да поспиш, ще ти се отрази добре. — Сойър тръгна към изхода. — Трябва да поговоря с някого.
— С кого? — попита Джаксън.
— С Чарлс Тийдман, директора на банката на Федералния резерв в Сан Франциско. Либерман не е успял да се срещне с него. Време е някой да го направи.
Сойър излезе и остави Джаксън сред купчините папки.
48.
Сидни Арчър се надигна от пода. Чувството за обреченост и страх постепенно отстъпиха място на един по-силен импулс — да оцелее. Отключи едно от чекмеджетата на бюрото и извади паспорта си. Държеше го там, защото често се налагаше да пътува в чужбина по работа, почти без предупреждение. Сега причината беше съвсем лична — оцеляването й. Влезе в съседния кабинет, на млад колега, бейзболен запалянко, което личеше по предметите в кабинета му. Взе една бейзболна шапка, вдигна косата си нагоре и нахлупи шапката почти до носа си.