Посети го в хотел „Четирите сезона“ в Джорджтаун и двамата седнаха в малка стаичка за срещи до ресторанта, който отдавна беше затворен. Тийдман беше дребен, гладко избръснат човек с воднисти сиви очи зад очила с крехки телени рамки. Беше прехвърлил шейсетте и имаше навика нервно да свива и отпуска дланите си. Дори и по това време на денонощието беше облечен в строг сив костюм с жилетка и папийонка. На корема му блестеше елегантен ланец. С консервативната си външност приличаше повече на човек от Източното крайбрежие и Сойър скоро разбра, че преди да замине за Калифорния, Тийдман е живял дълги години в Ню Йорк. В началото на разговора рядко вдигаше очи към събеседника си и предпочиташе да седи, забил поглед в пода.
— Познавали сте Артър Либерман добре — каза Сойър. Беше време да говори по същество.
— Учихме заедно в Харвард. След това започнахме заедно в една и съща финансова къща. Аз му станах кум, а той — на мен. Беше един от най-старите и най-добрите ми приятели.
Сойър реши да се възползва.
— Бракът му приключи с развод, нали?
Тийдман кимна.
— Да.
Сойър погледна бележника си.
— Това е станало по времето, когато са разглеждали кандидатурата му за поста във Федералния резерв, нали?
Тийдман кимна.
— Неподходящ момент.
— Може да се каже. — Тийдман взе гарафата от масата и си наля чаша вода. Отпи, устните му бяха сухи и напукани.
— Доколкото разбрах, бракоразводният процес е започнал зле, но скоро нещата са се уредили и всичко това не се е отразило на избирането му за поста. Имал е късмет, бих казал.
Очите на Тийдман заблестяха.
— Наричате това „късмет“?
— Имах предвид, че е получил поста. Като близък негов приятел, предполагам, че знаете повече за всичко това от когото и да било друг. — Сойър го изгледа изпитателно, прямо.
Тийдман мълча цяла минута, после въздъхна, остави чашата си и погледна Сойър в очите.
— Вярно е, че Артър стана председател на борда на Федералния резерв, но също така е вярно, че разводът му струваше всичко, за което беше работил през годините, мистър Сойър. Не е честно, при блестяща кариера като неговата.
— Като председател обаче е получавал добри пари, нали? Поинтересувах се за заплатата му. Сто трийсет и три хиляди и шестстотин долара годишно. Бил е доста по-добре от повечето американци.
Тийдман се засмя.
— Така е, само че преди да заеме този пост, Артър печелеше стотици милиони. Вследствие на това беше развил скъпоструващи предпочитания и беше натрупал дългове.
— Големи ли?
Тийдман отново заби поглед в пода.
— Да кажем, че бяха повече, отколкото би могъл да покрие със заплатата си във Федералния резерв, въпреки че е сравнително голяма.
Сойър кимна и зададе следващия си въпрос:
— Какво можете да ми кажете за Уолтър Бърнс?
Тийдман рязко вдигна глава.
— Какво искате да знаете?
— Най-общи неща. За и около него — отвърна Сойър невинно.
Тийдман почеса брадичката си и погледна красноречиво бележника на Сойър. Той го затвори и каза:
— Извън протокола.
— Не се съмнявам, че Бърнс ще наследи Либерман на поста. Подходящ е. Беше поддръжник на Артър. Винаги гласуваше като него.
— Това лошо ли беше?
— Обикновено не.
— Тоест?
Банкерът се втренчи в Сойър и изражението му изведнъж стана ледено.
— Човек не бива да се подчинява сляпо на чужда воля, когато собственият му разум диктува друго.
— Значи вие лично невинаги сте били съгласен с Либерман?
Тийдман се замисли. Личеше, че вече съжалява, задето е допуснал този разговор да се състои.
— Членовете на борда на Федералния резерв са назначени, за да мислят със собствените си глави и да прилагат собствените си преценки, а не сляпо да се подчиняват на аргументи, които нямат основа в реалността и могат да доведат до катастрофални последици.
— Това е доста тежка присъда.
— И работата в борда не е лека.
Сойър погледна бележките си от разговора с Уолтър Бърнс.
— Бърнс ми каза, че Либерман е уловил бика за рогата още в самото начало, за да привлече вниманието на пазара и за да го разтърси. Да разбирам ли, че според вас това не е било чак толкова добра идея?
— По-точно казано, идеята е нелепа.
— Добре, след като е така, защо мнозинството го е подкрепяло? — попита Сойър скептично.
— Противниците на икономическото прогнозиране използват една фраза… Дай на някой икономист резултата, който ти трябва, и той ще намери цифри, които да го оправдаят. Целият град е пълен с манипулатори на числа, които интерпретират едни и същи данни както им е изгодно, независимо дали става дума за федералния бюджет или за натрупаните резерви в социалното осигуряване.