— Адвокатът на „Ар Ти Джи“?
Харди кимна.
— На предната седалка е Джеймс Паркър, служител на местния клон на „Ар Ти Джи“. Лимузината също е на „Ар Ти Джи“.
— Оттук и интересът на „Трайтън“ — каза Сойър.
— Аха — кимна Харди.
Сойър се наведе и огледа раната на Голдман, а след това и на Брофи.
— И тримата са умрели от огнестрелно оръжие — продължи Харди зад гърба му. — Голям калибър, стреляно е отблизо. Паркър и Брофи са застреляни от много близо, Голдман от около метър, ако се съди по обгарянията.
Сойър кимна.
— Вероятно убиецът е бил на предната седалка. Най-напред е очистил шофьора, после Брофи и накрая Голдман.
Харди не изглеждаше убеден.
— Може би, макар че не е изключено и да е седял до Брофи, с лице към Голдман или обратното. Ще трябва да изчакаме експертизата, за да разберем точните траектории на куршумите. Така ще получим по-добра представа за случилото се.
— Установено ли е времето на смъртта? — попита Джаксън.
Ройс погледна бележника си.
— Приблизително преди четири до шест часа. По предварителни данни. Убити са едновременно.
Сойър погледна часовника си.
— Сега е осем и половина. Значи между два и четири сутринта.
Ройс кимна.
Джаксън потрепери от студа, който лъхна от шахтата на асансьора, от който слязоха още полицаи. Сойър се намръщи — дъхът на хората образуваше бели облачета. Харди се усмихна.
— Знам какво си мислиш, Лий. Тук никой не си е играл с климатичната инсталация, но при този студ…
— Не е ясно доколко точна ще е преценката за времето на смъртта — завърши Сойър заедно с него. — А ми се струва, че всяка минута отклонение може да е фатална.
— Агент Сойър — обади се Ройс, — знаем в колко часа колата е влязла в гаража. След работно време могат да идват само служители със специални електронни карти. Системата ги регистрира. Използвана е картата на Голдман, в един и четирийсет и пет през нощта.
— Значи всичко е станало след това — каза Джаксън. — Все пак имаме някакъв ориентир.
Сойър не каза нищо. Продължи да оглежда мястото.
— Оръжие? — попита след малко.
Детектив Холман вдигна нагоре запечатан найлонов плик.
— Един от униформените го намери в отводнителен канал наблизо. Задържал се е на някакви боклуци, иначе нямаше да го намерим. — Подаде плика на Сойър и продължи: — „Смит и Уесън“, девет милиметра. Серийният номер не е заличен и лесно ще открием собственика. От пълнителя липсват три куршума. При първоначалния оглед с толкова са простреляни и жертвите. — Пистолетът беше изпръскан с кръв, което лесно можеше да се обясни със стрелба от съвсем близко разстояние. — По всяка вероятност това е оръжието — продължи Холман. — Убиецът е прибрал гилзите, но куршумите са заседнали в труповете, така че можем да го докажем категорично.
Още преди да вземе плика в ръка, Сойър забеляза, че е отчупено парче от дръжката. Джаксън също. Харди долови реакцията им.
— Видя ли нещо?
— По дяволите! — Сойър въздъхна. В момента не беше в състояние да каже нищо друго. Бръкна дълбоко в джобовете си и поклати глава. — Деветдесет и девет процента съм сигурен, че това е пистолетът на Сидни Арчър.
— Чий? — попитаха двамата детективи почти в един глас.
Сойър им каза коя е Сидни Арчър и каква е връзката й с юридическата фирма.
— Четох историята за нея и мъжа й във вестника — каза Ройс. — Това обяснява много неща.
— Какви неща? — попита Джаксън.
Ройс погледна бележника си.
— Електронната система на входа също регистрира кой влиза след работно време. Познай чия карта е използвана в един и двайсет и една.
— На Сидни Арчър — отвърна Сойър уморено.
— Точно така. Какво мило семейство. Ще я пипнем. Няма голяма преднина — каза Ройс уверено. — Вече взехме материал за изследване и вероятно ще докажем, че е била в колата.
— Няма да се изненадам, ако открием и отпечатъци от пръстите й — обади се Холман. — Особено както всичко е изпоцапано с кръв.
Сойър го изгледа.
— А мотив?
Ройс показа диктофона.
— Намерихме го у Брофи. Отпечатъците вече са свалени. Натисна копчето и пусна касетата. Сойър се намръщи.
— Това е гласът на Джейсън Арчър — каза Харди. — Познавам го добре. Ако и самият той беше тук…
— А това е гласът на Сидни Арчър — добави Джаксън и погледна към партньора си, който се облегна на една колона.
Сойър се опита да асимилира новата информация и да я включи по някакъв начин във вечно променящата се картина. Брофи беше записал разговора от сутринта, когато за първи път се бяха срещнали със Сидни. Ето защо кучият син беше толкова доволен. Това обясняваше и пътуването му до Ню Орлиънс, както и посещението му в стаята на Сидни. Сойър се намръщи. Нямаше намерение да казва на когото и да било, че Сидни е признала за телефонния разговор с мъжа си, само че сега тайната й беше разкрита. Беше излъгала агенти на ФБР. Дори и да потвърдеше, че Сидни му е казала за разговора, щеше да остане обвинението за подпомагане на укриващ се заподозрян. Присъдата за такова нещо не беше малка.