— Да разбирам ли, че това е голяма промяна за един път?
— Ако позволиш сравнението, един пункт е нещо като атомна бомба.
— А ако някой научи за намеренията на Федералния резерв, може да спечели милиони, така ли е?
— Подобна предварителна информация е напълно безполезна.
Боже мой! Сойър се плесна по челото и се наклони толкова назад, че едва не падна. Може би просто трябваше да опре пистолета до слепоочието си и да приключи с този ужас.
— Добре, извини невежеството ми, но защо в такъв случай е цялата тази секретност?
— Не ме разбирай погрешно. Безскрупулните играчи могат да спечелят по безброй начини, ако разполагат с вътрешна информация за дебатите на борда. Казвам само, че предварителната информация за готвените промени на лихвения процент не е сред тях. На пазара има цяла армия специалисти, които наблюдават Федералния резерв и могат да прогнозират съвсем точно с колко ще променим лихвата и в каква посока. Разбираш ли ме добре?
— Напълно. — Сойър въздъхна тежко и се сепна. — А какво става, ако пазарът сгреши?
По тона на Тийдман личеше, че въпросът му е доставил удоволствие.
— Това е нещо съвсем друго. Ако пазарът сгреши, финансовият пейзаж може да понесе мощни трусове.
— Значи ако някой е знаел предварително, че ще има неочаквана промяна, би могъл да спечели много, нали?
— Меко казано. Ако някой знае предварително, че ще има неочаквана промяна на лихвените равнища, може да спечели милиарди само за секунди след обявяването на решението. — Сойър за миг онемя. Избърса челото си с длан и подсвирна. — Лий, има безброй начини това да стане. Най-доходна е може би търговията с контрактите с евродолари на Чикагската борса. Можеш да спечелиш страшно много. Разбира се, можеш да спечелиш и на фондовата борса. Лихвите се покачват, пазарът се свива и обратно. Закономерността е проста. Ако не грешиш, можеш да спечелиш милиарди. Ако сгрешиш, ще загубиш милиарди. — Сойър все още мълчеше. — Лий, струва ми се, че искаш да ми зададеш още един въпрос.
Сойър закри слушалката с ръка и набързо записа нещо в бележника си.
— Само още един? Та аз едва започвам.
— Имам чувството, че отговорът на този въпрос може да омаловажи всичко останало.
Сойър долови някаква мрачна ирония в тона му. Замисли се и изведнъж се сети.
— Тези дати, които ми даде, изненадаха ли пазара?
— Да — отговори Тийдман след кратка пауза. — Всъщност те се оказаха сред най-големите изненади, поднасяни някога на пазара, защото промените не бяха правени на редовни съвещания на борда, а по решение на Артър в качеството му на председател.
— Значи е можел да променя лихвите еднолично?
— Да, бордът може да упълномощи председателя да го прави. Често се е случвало през годините. Артър настояваше и накрая получи това право. Съжалявам, че не ти го казах по-рано. Не смятах, че е важно.
— Няма значение — каза Сойър. — Някой спечели ли след тези промени?
— Да — отвърна Тийдман тихо. — Да. И винаги когато някой печели, друг губи.
— Тоест?
— Ако си прав, че някой е шантажирал Артър, за да манипулира лихвените проценти, фактът, че ги промени с цял пункт един път, ме кара да мисля, че целта е била да се навреди на някого.
— Защо? — попита Сойър.
— Защото, когато целта е само да се печели от промяна на лихвите, не е необходимо да се променят с много, стига посоката, нагоре или надолу, да изненада участниците на пазара. Ако обаче целиш да навредиш на инвестициите на човек, който очаква промяна в противоположната посока, един пункт може да се окаже катастрофален.
— Има ли начин да разберем кой е понесъл такъв удар?
— Лий, при сложното движение на парите в наши дни не би стигнал и един живот, за да се установи подобно нещо.
Тийдман замълча, а Сойър наистина не се сещаше какво друго да го попита. Когато банкерът най-накрая проговори, гласът му прозвуча ужасно уморено.
— Преди миналия ни разговор и през ум не ми беше минавало, че причина за действията на Артър може да е била връзката му със Стивън. Сега това ми се струва очевидно.
— Нали си даваш сметка, че не разполагаме с никакви доказателства за шантаж?
— И може би никога няма да научим истината — отвърна Тийдман. — След като Стивън Пейдж е мъртъв.
— А знаеш ли дали Либерман се е срещал с Пейдж в апартамента му?
— Не вярвам. Артър веднъж спомена, че е наел къща в Кънектикът. Предупреди ме да не го споменавам пред жена му.
— Смяташ ли, че там се е срещал с Пейдж?
— Възможно е.
— Ще ти кажа какъв е резултатът от цялата работа. След смъртта си Пейдж е оставил сериозно състояние. Много пари.