57.
— Дръжте се, момчета, пристигаме.
Каплан намали скоростта и тресящият се самолет се спусна под ниските облаци. На няколко мили напред се виждаха сигналните светлини, очертаващи пистата. Каплан се взря в светлините, водещи към безопасността, и извика гордо:
— Дявол да го вземе, бива си ме!
Минута след това самолетът кацна в снежната виелица и вратата се отвори още преди да спре окончателно. В кабината нахлу мразовит въздух и освежи замаяните глави на пътниците. Командосите слязоха, а няколко от тях седнаха на замръзналата земя и започнаха да дишат дълбоко.
Джаксън слезе последен. Сойър се приближи до него.
— По дяволите, Рей, бял си като снега.
Джаксън отвори уста, за да каже нещо, но вместо това посочи с треперещ пръст партньора си, закри лицето си с длан и тихо тръгна с командосите към джипа, който ги очакваше. До него стоеше полицай, който им правеше знаци със запалено фенерче.
Сойър надникна в самолета и извика:
— Благодаря за возенето, Джордж. Ще ни изчакаш ли? Не знам кога ще приключим.
Каплан се засмя.
— Шегуваш ли се? За нищо на света не бих пропуснал шанса да ви върна у дома. Ще ви чакам колкото трябва.
Сойър изсумтя в отговор, затвори вратата и изтича при другите. Когато видя раздрънкания джип за арестанти, замръзна на място.
— Съжалявам, момчета — обади се полицаят, — но само това може да събере осем души.
Сойър и Джаксън се качиха отзад. Предната седалка беше отделена с малко прозорче, на което беше изпъната мрежа. Джаксън се приближи и извика:
— Може ли да пуснеш някакво отопление при нас?
— Съжалявам — отговори полицаят. — Возихме един побеснял арестант и той счупи топлоотводите. Още не са поправени.
Сойър се сви на мястото си и се загледа в гъстите кълба пара, които се образуваха от дъха им. Опря карабината си на пода и разтри ръце, за да ги стопли. Струя леден въздух, проникваща от някаква невидима дупка, го удряше право между плещите. Потрепери. Боже, помисли си, сякаш някой е пуснал климатика на най-студеното! Не беше чувствал такъв студ от убийството в гаража на „Тайлър, Стоун“. След това си спомни другата климатична инсталация и ефекта от нея — в апартамента на убития фалшив служител на фирмата, зареждаща самолетите с гориво. Направи връзката и изтръпна. Боже господи!
Сидни реши, че този, който е отвлякъл баща й, има само един начин да се свърже с нея. Спря пред един магазин и влезе в телефонната кабина. Набра домашния си номер. Телефонният секретар започна да изрежда съобщенията. Напрегна се, за да разпознае гласа от последното, но не успя. Даваха й телефонен номер, на който да позвъни. Беше клетъчен телефон. Пое дъх и го набра. Отговориха веднага. Гласът не беше онзи от телефонния секретар, но също й беше непознат. Трябваше да шофира двайсет минути северно от Бел Харбър и да свие към Порт Хейвън. След това подробно описваха как да стигне до едно изолирано място между Порт Хейвън и по-големия град Бат.
— Искам да говоря с баща си! — Отказаха й. — Тогава няма да дойда. Откъде да знам, че не сте го убили?
Отвърнаха й със странно мълчание. Сърцето й щеше да се пръсне. След това чу гласа на баща си и въздъхна дълбоко.
— Сидни, скъпа.
— Татко, добре ли си?
— Сид, махай се по най-бързия на…
— Татко? Татко? — изпищя Сидни в слушалката. Някакъв мъж излезе от магазина и я изгледа учудено, после видя надупчения кадилак и пак се обърна към нея. Сидни напипа инстинктивно пистолета и се вторачи в него. Мъжът забърза към пикапа си и подкара.
Отново чу гласа. Даде й трийсет минути, за да стигне до мястото.
— Имам ли гаранция, че ако ви дам дискетата, ще го пуснете?
— Не. — Тонът не търпеше възражение.
На помощ й се притече професионалният навик.
— В такъв случай няма да се споразумеем. Щом като тази дискета ви е необходима толкова много, ще трябва да постигнем споразумение.
— Сигурно се шегуваш. Да не искаш да видиш баща си в чувал?
— Искате да се срещнем в пущинаците, да ви дам дискетата и да се надявам, че ще пуснете мен и баща ми, защото имате добро сърце? Точно така! Ще вземете каквото искате и ще ме пуснете в океана, за да нахраня акулите, нали? Няма да стане, ако не предложите нещо по-добро.
Мъжът закри слушалката с ръка, но въпреки това се чуваха приглушени гласове.
— Или правиш каквото ти казваме, или губиш.