Чу стъпките, когато стигна до бюрото на Кей. Помисли си, че може да е Чарли, но не чу подрънкването на връзката ключове. Огледа се бързо, за да определи от коя посока идват. Не беше от фоайето, където беше пултът на Чарли, а от противоположната посока. Скри се зад бюрото на Кей и затаи дъх. Стъпките приближаваха. Спряха. Мина цяла минута в пълна тишина. После се чу леко щракване.
Не се сдържа и се надигна, за да погледне. Само на два метра видя мъжки силует. Беше пред вратата на кабинета и натискаше дръжката на вратата. Извади от джоба на ризата си пластмасова карта и я вдигна към процепа, но се поколеба, сякаш се чудеше дали да рискува. Отказа се и я прибра.
Куентин Роу нямаше доволен вид, когато тръгна назад по коридора, откъдето беше дошъл.
Сидни се измъкна от скривалището си и пое в противоположната посока. Когато сви зад ъгъла, чантата й се удари в стената и шумът, макар и слаб, отекна като експлозия в притихналата сграда. Чу, че стъпките притихнаха. След това бързо започнаха да приближават. Сидни забърза по коридора, мина през голямата врата и след секунда застана пред пулта на Чарли.
— Мисис Арчър, добре ли сте? Пребледняла сте като призрак.
Стъпките приближаваха вратата. Сидни направи знак на Чарли да мълчи и да седне на стола си. Той чу стъпките, схвана за какво става дума и бързо зае мястото си зад пулта. Сидни бързо отиде до тоалетната, отвори леко вратата и се обърна към вратата на коридора. Веднага щом Роу се появи, Сидни се престори, че излиза от тоалетната и търси нещо в чантата си. Вдигна очи. Той я гледаше втренчено, все още не беше затворил вратата към охраняваната зона.
— Куентин! — извика Сидни изненадано, доколкото успя. Роу погледна Чарли, после пак нея, изпълнен с подозрения.
— Какво правиш тук? — Не се постара да скрие неудоволствието си.
— Говорих с Кей и тя ми каза, че в бюрото й имало неща на Джейсън. Лични вещи, които исках да взема.
— Нищо не може да се изнася оттук без разрешение. Особено вещи на Джейсън — отвърна той троснато.
Сидни го изгледа фронтално.
— Знам, Куентин.
Отговорът й го изненада. Обърна се към Чарли, който гледаше Роу намръщено.
— Чарли вече ме уведоми, но доста по-любезно. Не ме пусна да вляза, защото не е позволено.
— Съжалявам, ако съм бил груб. В последно време ми се събра доста.
— А на нея не!? — В гласа на Чарли прозвучаха нотки на гняв и изумление. — Тя загуби съпруга си, за бога!
Сидни се намеси, преди Куентин Роу да успее да отговори.
— Чарли, с Куентин вече говорихме за това. Нали, Куентин?
Роу сякаш се смали под убийствения й поглед. Реши да смени темата.
— Стори ми се, че чух шум. — Пак я погледна укоряващо.
— Ние също — отговори тя веднага. — Точно преди да вляза в тоалетната, Чарли отиде да провери какво става. Предполагам, че е чул теб, а ти си чул него. Не смяташе, че е останал някой от служителите. Ти обаче си бил тук. — Тонът й беше не по-малко укоряващ и многозначителен.
Роу се наежи.
— Аз съм президент на тази компания. Мога да идвам по всяко време на денонощието и никой няма да ми държи сметка.
Сидни се втренчи в него.
— Разбира се. Само че би трябвало да работиш за компанията, а не за себе си, независимо че работното време е свършило отдавна. Говоря като юридически съветник на компанията, Куентин. — При нормални обстоятелства и през ум не би й минало да каже подобно нещо на висш служител на фирма клиент.
Роу започна да заеква.
— Разбира се… аз… работя за компанията. Знам всички… — Млъкна изведнъж, защото Сидни се приближи до Чарли и стисна ръката му.
— Благодаря ти, Чарли. Правилата са си правила и не мога да ти се сърдя.
Роу не видя начина, по който Сидни погледна възрастния униформен пазач, но на лицето му видя усмивка на благодарност.
— Лека нощ, Сидни — каза Роу, когато тя се отправи към асансьора.
Не му отговори, дори не го и погледна. Когато изчезна в асансьора, Роу се обърна ядосано към Чарли, който бе тръгнал към вратата.
— Къде отиваш? — попита го.
— Трябва да правя обиколките си — отвърна Чарли спокойно. — Това е част от работата ми. — Наведе се леко, защото Роу беше по-нисък от него. Когато стигна до вратата, се обърна и добави: — Между другото, няма да има обърквания, ако ме уведомявате, че сте тук. — Докосна кобура с пистолета. — Така можем да избегнем неприятни инциденти, нали? — Роу пребледня при вида на оръжието. — Ако пак чуете шум, най-добре ме повикайте, мистър Роу. — На лицето на Чарли се разля широка усмивка.