Роу остана на място известно време, дълбоко замислен, после тръгна към кабинета си.
21.
Лий Сойър огледа триетажната жилищна сграда, намираща се на около пет мили от международно летище Дълес. Обитателите й имаха на разположение напълно обзаведен фитнес-център, басейн с олимпийски размери, сауна и голяма зала за празненства. Това бяха предимно млади и неженени хора с престижни професии, които ставаха рано, за да изпреварят задръстванията по пътя към града. На паркинга се виждаха беемвета, саабове и тук-там някое порше.
ФБР се интересуваше само от един обитател, който не беше млад адвокат, специалист по маркетинг или доктор на науките. Сойър нареди нещо по радиостанцията си. В колата с него седяха още трима агенти. Наоколо бяха пръснати още пет екипа на ФБР, както и облечените в черно елитни командоси от корпуса за спасяване на заложници. Взвод местни полицаи също щяха да участват в операцията. Наблизо имаше множество невинни хора и Сойър бе положил големи усилия да не пострада никой, освен този, който според него беше отговорен за смъртта на близо двеста души.
Планът за залавянето беше разработен като по учебник — значително превъзхождаща обекта сила, действаща при пълна изненада и при пълен контрол, така че всякаква съпротива да стане излишна.
Агентите бяха въоръжени с 9-милиметрови пистолети с достатъчно резервни пълнители. Във всяка група имаше по един човек, въоръжен с пушка помпа дванайсети калибър, и друг, въоръжен с автоматична карабина колт. Командосите имаха едрокалибрени автоматични оръжия с електронни лазерни мерници.
Сойър даде знак и всички се раздвижиха. За по-малко от минута командосите стигнаха до вратата на апартамент 321 и взеха на прицел единствения друг възможен изход — двата прозореца на апартамента, гледащи към басейна. След като се увериха, че от апартамента не се чува нищо, командосите разбиха вратата и връхлетяха вътре. Не се чу стрелба. След секунда Сойър получи сигнал, че всичко е спокойно. Той и хората му изтичаха нагоре по стълбата.
Там ги очакваше главният командос.
— Птичката излетяла ли е?
Командосът поклати глава.
— Може да се каже. Някой ни е изпреварил. — Кимна към малката спалня в задната част на апартамента.
Сойър бързо отиде там. Още с влизането потрепери — мястото беше студено като хладилник. Лампата светеше.
Мъжът лежеше по очи между леглото и стената. Виждаха се множество огнестрелни рани по гърба и тила. На пода се търкаляха дванайсет сплескани куршума и оръжието, с което бяха изстреляни. Сойър и двама командоси внимателно повдигнаха трупа, обърнаха го странично и след като го огледаха, го върнаха в положението, в което го бяха заварили.
— Кажете на щатските полицаи веднага да извикат съдебен лекар — излая агент Сойър по радиостанцията. — Криминолозите да дойдат моментално.
Той погледна трупа. Кучият син вече нямаше да взривява самолети, това поне беше сигурно, макар че надупченият с куршуми търбух едва ли беше достатъчно наказание за деянието му. Само че нямаше и да проговори. Сойър излезе от стаята, стиснал радиостанцията в ръка. В коридора видя, че климатикът изстудява на пълна мощност. Температурата едва ли беше повече от десет градуса. Записа в какво положение е заварил регулатора и с върха на химикалката, за да не повреди евентуални отпечатъци от пръсти, го върна в нормално положение. Нямаше смисъл хората му да умрат от студ, докато разследват престъплението. Облегна се на стената. Чувстваше се потиснат. Макар и да не бе хранил големи надежди, че ще заварят заподозрения в апартамента му, сега ставаше ясно нещо по-лошо — някой изпреварваше ФБР. Дали беше изтекла информация, или пък убийството беше част от по-голям план? Сойър се надяваше да разбере.
22.
Сидни излезе от сградата на „Трайтън“ и тръгна през паркинга. Беше толкова замислена, че не видя дългата черна лимузина, докато тя не спря точно пред нея. Задната врата се отвори и слезе Ричард Лукас. Беше с тъмносин еднореден костюм. Лицето му се отличаваше със сплескания нос и малките очички, които бяха твърде близо едно до друго. Широките му рамене и издутината под мишницата вдъхваха респект.
— Мистър Гембъл би искал да се срещне с вас. — Тонът му беше равен. Вдигна ръка върху отворената врата на колата и Сидни видя кобура с пистолета. Сепна се, после преглътна мъчително и очите й заблестяха.
— Не мисля, че това влиза в плановете ми в момента.
Лукас сви рамене.
— Както желаете. Все пак мистър Гембъл смята, че е по-добре да поговори най-напред с вас, за да чуе вашата версия, преди да предприеме каквото и да било. Смята, че колкото по-рано се срещнете, толкова по-добре ще бъде за всички.