— Да, може да се каже, че не бях изцяло откровена.
Едно мускулче на лицето му потрепери.
— Толкова си хубава, че непрекъснато забравям каква е професията ти. Предполагам, че адвокатите правят разлика между „лъжа“ и „не съм изцяло откровен“, само че, честно казано, аз лично не давам пет пари за нея. Ти ме излъга и ще запомня само този факт.
— Разбирам.
— Защо мъжът ти беше в онзи самолет? — Въпросът излетя като снаряд от устните му, но лицето му остана безизразно.
Сидни се поколеба, после реши да му каже. Рано или късно щеше да го направи.
— Джейсън ми каза, че са му предложили висок пост в друга фирма, с централа в Лос Анджелис. Трябвало да се срещне с някои хора, за да уточни подробностите.
— Коя фирма? „Ар Ти Джи“?
— Не, не беше „Ар Ти Джи“. Изобщо не беше конкурент на „Трайтън“. Затова и не сметнах за необходимо да ти кажа истината. Само че, както се оказа, няма никакво значение коя е била тази фирма.
— Защо? — Гембъл я изгледа с изненада.
— Защото Джейсън не ми е казал истината. Не са му предлагали никакъв пост, не е имало насрочени срещи. Открих го току-що.
Каза го колкото можеше по-спокойно.
Гембъл пресуши чашата си и изпуши доста голяма част от пурата, преди да продължи. Сидни бе забелязала подобно поведение и при други свои богати клиенти — нищо не можеше да ги накара да се разбързат. Времето на другите им принадлежеше.
— Значи съпругът ти те е излъгал, а ти излъга мен. Сега от мен се очаква да приема думите ти за чиста монета? — Тонът му си остана равен, но си личеше, че не й вярва. Сидни не можеше да го обвинява. — Ти си мой адвокат. Посъветвай ме какво да правя в тази ситуация, Сидни. Да приема ли показанията на свидетеля, или не?
— Не те карам да приемаш каквото и да било — отговори тя бързо. — Ако не ми вярваш, а сигурно имаш основания, аз не мога да направя нищо, за да променя нещата.
Гембъл кимна замислено.
— Добре. Какво друго?
— Няма нищо друго. Казах ти всичко, което знам.
Гембъл хвърли пурата в огъня.
— Хайде де! През трите си брака имах възможност да установя за свое разочарование, че съпрузите си споделят някои неща в леглото. Защо да смятам, че ти си по-различна?
— Джейсън не е говорил с мен за работата си в „Трайтън“. Това, което правеше в твоята компания, беше поверително и аз не знам нищо. Аз също имам въпроси, но нямам отговори. — В гласа й се прокрадна горчивина, но Сидни бързо се овладя. — Случило ли се е нещо в „Трайтън“? Нещо, свързано с Джейсън? — Гембъл мълчеше. — Наистина искам да получа отговор на този въпрос.
— Не възнамерявам да ти казвам каквото и да било. Най-напред не знам на чия страна си. Съмнявам се, че си на моя. — Изгледа я толкова свирепо, че тя почувства как се изчервява. Свали на пода кръстосания си крак и го погледна.
— Знам, че се съмняваш.
Гембъл я прекъсна ядосано.
— Дяволски права си, че се съмнявам. „Ар Ти Джи“ е по петите ми. Всички ми говорят, че фирмата ми ще загине, ако не купя „Сайбърком“. Ти как би се чувствала на мое място? — Не я остави да му отговори. Седна до нея и улови едната й ръка. — Виж какво, наистина съжалявам за смъртта на мъжа ти и при други обстоятелства изобщо нямаше да се интересувам защо се е качил на самолета. Когато обаче всички започват да ме лъжат едновременно и бъдещето на компанията ми виси на косъм, започвам да се интересувам. — Гембъл пусна ръката й. Сидни скочи на крака и взе палтото си. Очите й се наляха със сълзи.
— В момента — каза тя — не давам пет пари за теб или компанията ти. Мога да ти кажа само, че нито аз, нито мъжът ми сме направили нещо нередно, каквото и да било. Разбра ли? — Очите й горяха. Дишаше учестено. — А сега искам да си тръгвам.
Нейтън Гембъл я изгледа продължително, после отиде до една масичка в другия край на масата и вдигна телефона. Сидни не го чу какво каза. След малко вратата се отвори и влезе Лукас.
— Последвайте ме, мисис Арчър.
Преди да излезе, тя се обърна към Гембъл. Той вдигна чашата си като за наздравица.
— Нека да поддържаме връзка — каза той тихо. Тези четири най-обикновени думи я накараха да потрепери.
След по-малко от четирийсет и пет минути Лукас я остави при джипа. Тя бързо се качи и подкара. Натисна бутона и набра един от запаметените номера. Отговори сънлив глас.
— Хенри, аз съм, Сидни. Съжалявам, че те събудих.
— Сид, колко е часът? Къде си?
— Искам да ти кажа, че току-що разговарях с Нейтън Гембъл.
Хенри Уортън се събуди напълно.
— Как така?
— Да кажем, че стана по предложение на Нейтън.