Сидни влезе и седна пред бюрото. Част от нея се надяваше на екрана да се появи ново съобщение, но това не стана. Огледа малката стая. Беше изцяло на Джейсън и й се струваше, че нещо в нея непрекъснато я привлича. Докосваше вещите, сякаш по някакъв тайнствен начин биха могли да разкрият тайните, които бе отнесъл със себе си. Телефонът прекъсна мислите й. Позвъни втори път и тя бързо вдигна слушалката, без да знае какво да очаква. В първия момент не позна гласа.
— Пол?
— Извинявай, че се обаждам толкова късно. Опитвам се да се свържа с теб от няколко дни. Оставих ти съобщения.
Тя се поколеба.
— Знам, Пол. Съжалявам, но имах толкова много…
— Сид, за бога, не го казах, за да се чувстваш виновна. Просто се тревожех за теб. Стана толкова внезапно… Не знам как се справяш. Ти си по-силна от мен.
Сидни се усмихна.
— В момента не се чувствам никак силна.
Пол Брофи говореше напрегнато.
— Много хора от „Тайлър, Стоун“ са с теб, Сид. А съдружникът от Ню Йорк е на твое разположение двайсет и четири часа на ден.
— Подкрепата е трогателна, наистина.
— Утре ще дойда при вас.
— Недей, Пол, знам, че си затрупан с работа.
— Не чак толкова. Не знам дали си чула, но направих опит да поема сделката със „Сайбърком“.
— Така ли? — Сидни положи всички усилия да говори спокойно.
— Да, само че не стана. Уортън ми отказа категорично.
— Съжалявам, Пол. — Сидни за миг се почувства виновна. — Е, ще има и други сделки, нали?
— Да, така е. Все пак, чувствах, че ще мога да се справя. — Замълча. Сидни се молеше да не я попита дали Уортън е искал от нея съвет по въпроса. Когато той отново заговори, чувството й за вина се засили още повече. — Утре ще дойда, Сид. Не искам да съм където и да било другаде.
— Благодаря ти. — Сидни се уви в пеньоара си.
— Може ли да дойда у вас направо от летището?
— Разбира се.
— Опитай се да поспиш, Сид. Ще се видим утре сутринта. Ако имаш нужда от нещо, просто ми се обади. По всяко време.
— Благодаря ти, Пол. Лека нощ.
Сидни остави слушалката. Винаги се бе разбирала с Пол Брофи, но си даваше сметка, че зад супер загладената фасада се крие чист кариерист. Беше казала на Хенри Уортън, че Пол Брофи не може да се занимава със сделката, а сега Пол щеше да дойде, за да бъде с нея в скръбта й. Сидни не вярваше в големите съвпадения. Питаше се какъв ли е истинският му мотив.
Когато затвори телефона, Пол Брофи огледа просторния си луксозен апартамент. Ако си на трийсет и четири, неженен и доходите ти достигат шестцифрени числа, Ню Йорк е наистина чудесно място за теб. Усмихна се и прокара пръсти през гъстата си коса. Шестцифрени числа, които с малко късмет щяха да станат седемцифрени. Голяма част от нещата в живота зависеха от това с кого се съюзяваш. Вдигна телефона и набра номера.
Отговориха след първото позвъняване. Брофи се представи и чу делови, енергичен глас:
— Здравей, Пол, надявах се да поговорим тази вечер.
Беше Филип Голдман.
27.
Франк Харди пъхна касетата във видеомагнетофона под големия телевизор в единия ъгъл на заседателната зала. Наближаваше два сутринта. Лий Сойър седеше на един от меките столове около масата, отпиваше от топлото кафе и се възхищаваше на обстановката.
— Дявол да го вземе, бизнесът ти сигурно върви много добре. Все забравям колко си се издигнал.
Харди се засмя.
— Ако някога приемеш предложението ми да дойдеш при мен, няма да се налага непрекъснато да ти напомням.
— Трудно ще променя начина си на живот, Франк.
Харди се усмихна.
— С Рене мислим за Коледа да отидем на Карибските острови. Можеш да дойдеш с нас. Можеш да вземеш още някого, ако искаш.
— В момента няма кого, Франк.
— Минаха две години. Помислих си, че… След като Сали си отиде, имах чувството, че ще умра. Изобщо не исках да се занимавам с жени. После се появи Рени. Не съм и предполагал, че може да съм толкова щастлив.
— Е, да. Рене спокойно минава за близначка на Мишел Пфайфър, така че те разбирам напълно.
— Може би ще се замислиш. Рени има приятелки, които не са по-долу от нея, а и жените си падат по яки типове като теб.
Сойър изсумтя.
— Не искам да те подценявам, хубавецо, само че аз нямам твоята банкова сметка и следователно привлекателността ми е спаднала значително през годините. Аз продължавам да съм обикновен държавен служител. Не мога да пътувам в първа класа и да пазарувам в нещо повече от супермаркет, а ти, доколкото знам, отдавна си се издигнал над тези кръгове.