Роу погледна Сойър и каза:
— Важното е, че ако Джейсън беше отворил файловете от собственото си работно място, щяхме да разберем, че го е правил.
— Как? — попита Сойър.
— Системата ни следи кой и кога осъществява достъп до информацията и записва данните. Ако е използвал това работно място — Роу посочи стария компютър, — а то не е регистрирано в мрежата и няма номер при администратора, рискът отпада. Може да се каже, че този компютър е фантом. Предполагам, че от компютъра в кабинета си е открил къде се намират интересуващите го файлове, без да ги отваря. Имал е предостатъчно време. Така не му се е наложило да се задържи тук дълго, защото бихме могли да го хванем.
Сойър поклати глава.
— Един момент. След като Арчър не е използвал собствения си компютър, защото бихте разбрали какво е направил, а е използвал този, за да не разберете, откъде сте сигурни, че тъкмо той е изтеглил информацията?
Харди посочи клавиатурата.
— Старият надежден метод. Свалихме отпечатъците и всички до един са на Джейсън.
Сойър най-накрая зададе и най-логичния въпрос:
— Добре, но откъде знаете, че този компютър изобщо е използван за достъп до каквато и да било информация?
Лукас седна на един стол.
— Установихме, че от известно време някой осъществява непозволен достъп до данните. От този компютър може да се влезе в системата, без да се разбере кой го прави, но все пак остава запис, който показва кои файлове са били ползвани. Джейсън би могъл да проникне в административните файлове и да изтрие всички следи от намесата си. Не е никак просто, но той би могъл да го направи и вероятно го е правил. Поне в началото. После е станал небрежен. В края на краищата разбрахме, че имаме непозволен достъп и следата ни доведе до това място.
Харди скръсти ръце на гърдите си.
— Има някаква ирония във всичко това — каза той. — За охрана на информацията се влагат огромни средства. Това са свръхмодерни устройства за защита на самите компютри, после имаме стоманени врати, електронни брави, камери, охранители, какво ли не… В „Трайтън“ всичко това го има. В същото време обаче кабелите, които свързват мрежата, са съвършено достъпни. — Поклати глава и погледна Лукас. — Предупредих те за тази опасност.
— Направил го е вътрешен човек, който познава системата — отвърна Лукас веднага. — Иначе не би могъл да проникне в нея. Да не забравяме и факта, че този човек уби цял самолет хора.
След десетина минути отново се върнаха в кабинета на Гембъл. Той не им обърна внимание.
Сойър седна и попита:
— Нещо друго около „Ар Ти Джи“?
Гембъл изведнъж се ядоса.
— Това, че се опитаха да ме измамят, няма да им се размине!
— Все още не е доказано, че Джейсън Арчър е работил за „Ар Ти Джи“ — възрази Сойър спокойно.
Гембъл погледна драматично към тавана.
— Така ли? Добре тогава, ти продължавай да се ровиш в жалките си глупости, за да запазиш жалката си работа. Аз сам ще се погрижа за сериозния проблем.
Сойър затвори бележника си и се изправи. Харди също стана и понечи да го задържи, но той му хвърли смразяващ поглед.
— Десет минути, Сойър. Тъй като няма какво повече да ми кажеш или да научиш, ще се кача на самолета малко по-рано.
Гембъл тръгна към вратата, но когато мина покрай Сойър, той го сграбчи за ръката и го измъкна навън, в приемната на секретарката.
— Извинете ни за момент — обърна се към нея той. Тя се поколеба.
— Казах да излезете! — изкрещя Сойър с глас на сержант, който обучава новобранци. Тя скочи на крака и избяга.
— А сега нека изясним едно-две неща, Гембъл. Първо, не съм длъжен да давам отчет на теб или когото и да било друг в тази фирма. Второ, след като има съмнения, че един от хората ти може да е свалил граждански самолет, ще ти задавам толкова въпроси, колкото сметна за необходимо, без изобщо да се съобразявам с графика за пътуванията ти. Ако още веднъж ми кажеш колко минути ми остават, ще откъсна шибания часовник от ръката ти и ще го натикам в гърлото ти. Не съм от прислугата ти и не си позволявай да ми държиш такъв тон, ясно ли е? Аз съм специален агент на ФБР, при това от добрите. По мен са стреляли, ръгали са ме с нож, ритали са ме и са ме хапали смахнати откаченяци, в сравнение с които ти си добродушно котенце. Ако си мислиш, че като се правиш на много велик, ще ме накараш да се напикая от страх, просто си губиш времето. Моето също. А сега се върни и си седни на шибания задник!