Роу се усмихна.
— Нека кажем, че имам силно развито любопитство. Когато бях студент, най-любимото ми занимание беше да се ровя в различни бази данни. С колегите ми се забавлявахме много добре, макар и това да не допадаше на местните власти. Все пак не сме откраднали нищо. Дори помагах при обучението на хора от полицията да откриват и предотвратяват компютърни престъпления.
— Ами хората, които работят в охраната?
— Имаш предвид Ричард Лукас ли? Не. Той е с Гембъл от много години, цяла вечност. Много е добър в работата си, макар и да не е приятен за компания. Все пак това не влиза в задълженията му.
— Въпреки това Арчър е успял да го заблуди.
— Успя да заблуди всички ни. Аз самият нямам право да обвинявам когото и да било.
— Джейсън Арчър правил ли е нещо, което в ретроспекция може да се изтълкува като подозрително?
— В ретроспекция повечето неща изглеждат различно. Знам го по-добре от всички. Мислих за случилото се и сега ми се струва, че Джейсън проявяваше доста голям интерес към сделката със „Сайбърком“.
— Но той е работел по нея.
— Нямам предвид само това. Задаваше твърде много въпроси дори за елементи от нея, с които не се занимаваше пряко.
— Какви например?
— Ами дали според мен условията са добри. Дали смятам, че ще успеем. Каква ще е ролята му, когато сделката се сключи. Такива неща.
— Някога искал ли е поверителни документи във връзка със сделката?
— Не.
— Изглежда, е можел да получи всичко необходимо чрез компютърната система?
— Така изглежда.
Двамата помълчаха известно време.
— Имаш ли някаква представа къде може да е Арчър?
Роу поклати глава.
— Посетих жена му Сидни.
— Запознах се с нея.
— Трудно мога да повярвам, че е в състояние просто да си тръгне и да ги изостави. Имат и дъщеря. Чудесно малко момиченце.
— Може би няма намерение да ги изоставя.
— В момента той е беглец и се крие от закона. Защо ще се връща? Освен това Сидни не би тръгнала с него.
— Защо?
— Защото той е престъпник. Тя е адвокат.
— Куентин, може би ще се изненадаш, но не всички адвокати са почтени.
— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че подозираш Сидни Арчър в съучастничество?
— Искам да кажа, че засега не съм изключил нея или когото и да било друг от кръга на заподозрените. Тя е адвокат на „Трайтън“. Работела е по сделката със „Сайбърком“. В тази ситуация е имала идеална възможност да краде информация и да я продава на „Ар Ти Джи“. Кой знае? Възнамерявам да науча.
Роу си сложи очилата отново и прокара нервно ръка по стъклената повърхност на масата.
— Трудно мога да повярвам, че Сидни би се забъркала в такова нещо. — В гласа му се долавяше убеденост.
Сойър го изгледа внимателно.
— Куентин, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Може би за Сидни Арчър?
Роу въздъхна и вдигна очи към него.
— Убеден съм, че Сидни е влизала в кабинета на Джейсън след самолетната катастрофа.
Сойър присви очи.
— Какви доказателства имаш?
— Нощта, преди Джейсън да замине, с него работихме до късно по един проект в кабинета му. Тръгнахме си заедно. Той заключи вратата и никой не би могъл да влезе там, докато не дойдоха да деактивират алармената система.
— Е, и?
— Когато влязох, веднага забелязах, че микрофонът на компютъра му е превит почти на две. Сякаш някой го е ударил, а после се е опитал да го изправи.
— А защо смяташ, че е била Сидни Арчър? Може би самият Арчър се е върнал по-късно през нощта.
— Ако беше, влизането му щеше да е регистрирано. От електронната система и от нощния пазач. — Роу замълча, за да си припомни срещата със Сидни онази вечер. Най-накрая вдигна ръце. — Не знам как иначе да го кажа… Тя търсеше нещо. Увери ме, че не е влизала в зоната с ограничен достъп, но аз не й вярвам. Струва ми се, че пазачът я прикри. Самата Сидни ми разказа някаква измислица, че искала да вземе някакви неща на Джейсън от секретарката му.
— Това не е ли правдоподобно?
— Щеше да е, ако наскоро не бях попитал, ей така, между другото, секретарката на Джейсън дали не е разговаряла със Сидни. Оказа се, че е, при това същата вечер, когато сварих Сидни тук. Знаела е, че Кей я няма.
Сойър се отпусна на облегалката на стола. Роу продължи:
— За да деактивираш алармата на вратата, трябва да имаш специална карта. В добавка, трябва да знаеш кода, който е от четири цифри. Иначе алармата започва да пищи. Точно това стана, когато открихме, че Джейсън е сменил кода. Когато заварих Сидни тук, ми се искаше да опитам пак, но знаех, че е безполезно. Имам универсална карта, която ми осигурява достъп навсякъде, но без кода тя не върши работа. — Пое си дъх и продължи: — Сидни би могла да вземе картата на Джейсън и да научи кода от него. Струва ми се странно, че го казвам, но тя също е забъркана в нещо. Просто не знам в какво.