— С какво ни помага всичко това? — попита Сойър с раздразнение.
— Вкиснат си. Ще ти кажа. Докато приближавали, Арчър споменала сака на мъжа си, който била видяла по телевизията. Предполагам, че е бил намерен някъде там и е бил прибран. Извод: искала е да вземе сака.
Сойър седна, погледна към прозореца и отново се съсредоточи върху разговора.
— Какво й е отговорил Макена?
— Че сакът вече не е там. Че сигурно ще го получи, когато приключи разследването, но дотогава ще мине доста време. Може би години.
Сойър стана и машинално си наля още кафе. Стомахът му просто трябваше да се примири.
— Рей, какво ти каза Макена за вида на Сидни Арчър?
— Знам какво имаш предвид. Интересува те дали е изглеждала искрено потресена от смъртта на мъжа си? Според Макена, ако се е преструвала, значи е по-добра актриса от Катрин Хепбърн.
— Добре, така да бъде. Какво стана със сака? Откри ли го?
— Веднага. На бюрото ми е.
— И? — раменете на Сойър се изопнаха и се отпуснаха веднага след като чу отговора.
— Нищо. Поне на пръв поглед. В лабораторията го гледаха три пъти. Дрехи, два туристически справочника. Празен бележник. Никакви изненади, Лий.
— И заради това е шофирала чак дотам посред нощ?
— Може би е очаквала да намери нещо, но е била разочарована.
— Това има значение, ако мъжът й я е мамел.
— Защо?
Сойър отпи глътка кафе и стана.
— Ако Арчър се крие, логично е или да смята да вземе семейството си по-късно, или да го изостави, нали?
— Да, слушам те.
— Значи, ако жена му е смятала, че е бил на самолета, вероятно като първи етап на бягството му, катастрофата би я хвърлила в отчаяние. Повярвала е, че е умрял.
— Ами парите?
— Точно така. Ако Сидни Арчър е знаела какво е направил мъжът й или дори му е помогнала, би искала да намери парите. Мисля си, че те биха й помогнали да преодолее скръбта по-лесно. След това е видяла сака по телевизията.
— Добре, но какво би могла да търси вътре? Със сигурност не парите.
— Естествено. Може обаче да е имало нещо, което да й подскаже къде са. Арчър е компютърен магьосник. Може би е очаквала да намери дискета. Банкова сметка в Швейцария. Ключ от сейф на летището. Каквото и да е, Рей.
— Но нямаше нищо подобно.
— Не е задължително да е било в сака. Тя го е видяла по телевизията и е решила, че ще успее да го вземе.
— Наистина ли смяташ, че е била в течение на нещата от самото начало?
Сойър седна уморено.
— Не знам, Рей. Не мога да твърдя нито едното, нито другото.
Не беше точно така, но Сойър нямаше намерение да обсъжда безпокойствата си с Джаксън.
— Е, какво ще кажеш тогава за сваления самолет? Как се връзва той с цялата работа?
Сойър отговори рязко:
— Казва ли ти някой? Възможно е двете неща да нямат връзка помежду си. Възможно е да е платил на някого за самолета, за да прикрие следите си. Според Франк Харди се е случило точно това.
Сойър отново се приближи до прозореца. Това, което видя, го накара да съкрати разговора.
— Нещо друго, Рей?
— Не, това е всичко.
— Добре, защото трябва да затварям.
Сойър прекъсна линията, застана зад фотоапарата и започна да снима. След малко направи крачка назад и проследи с поглед Пол Брофи, който се огледа предпазливо, изкачи се по стъпалата и влезе в хотела.
36.
Типичната весела врява, която обикновено огласяше Джаксън Скуеър, сега бе доста приглушена. Музиканти, жонгльори, акробати и гадателки, от истински талантливи до посредствени, се състезаваха помежду си за вниманието и парите на малкото туристи, които бяха дръзнали да дойдат тук в неприятното време.
Сидни Арчър мина покрай тривърхата катедрала „Сейнт Луис“. Беше тръгнала да намери нещо за хапване. Освен това изпълняваше инструкциите на мъжа си — ако не й се обади в хотела до десет сутринта, да отиде на Джаксън Скуеър. Отправи се към Френския пазар и мина покрай внушителната конна статуя на Андрю Джаксън, която придаваше достойнство на площада вече сто и четирийсет години. Беше идвала в града няколко пъти като студентка, когато беше достатъчно млада, за да се радва на карнавала и да участва в пиянската му екстравагантност.
Няколко минути по-късно седна в едно заведение край реката, на чаша кафе и кроасан. Започна да яде вяло, като лениво наблюдаваше шлеповете и влекачите по Мисисипи. На около сто метра от двете й страни имаше хора от ФБР, които разполагаха с апаратура, способна да запише всичко, което тя кажеше или й кажеха.
Сидни Арчър допи кафето си, загледана в пълноводната река и подронените й от дъжда брегове.
— Три долара и полвина и каже де има тез обувки!