— Какво искаш да кажеш, Джейсън?
— Искам да кажа… — Той пое дълбоко въздух и стисна ръката й. — Искам да кажа, че пътуването ми не е за „Трайтън“.
— За кого е тогава? — настоя тя и лицето й се зачерви.
— За мен, за нас. За нас, Сидни.
Сидни се намръщи и се облегна на таблата на леглото със скръстени ръце.
— Джейсън, ще ми кажеш за какво става дума, и то веднага.
Той наведе очи към завивките и започна да си играе с тях. Тя улови брадичката му и го погледна изпитателно.
— Джейсън? — Поколеба се, защото почувства, че той се бори със себе си. — Хайде, изненадай ме. Все едно, че е Коледа.
Той въздъхна.
— Заминавам за Лос Анджелис, за да се явя на интервю в друга фирма.
Тя отдръпна ръката си.
— Какво?
Той заговори бързо:
— „Алегра Порт Текнолоджи“. Това е един от най-големите производители на специален софтуер в света. Предложиха ми… да, предложиха ми да стана вицепрезидент и ще ме готвят за шефското място. След време. Заплатата ми ще е три пъти по-голяма, в края на годината ще получавам страхотни премии, възможност да купя акции, чудесни пенсионни осигуровки и всичко останало, Сид. Страхотно.
Лицето й моментално се просветли. Раменете й се отпуснаха облекчено.
— Това ли беше голямата ти тайна? Джейсън, та това е чудесно! Защо не ми го каза по-рано?
— Не исках да те поставям в неловко положение. В края на краищата ти си адвокат на „Трайтън“. Питаш ме защо седя по цели нощи в офиса? Защото се опитвах да приключа каквото съм започнал. Не исках да им създавам проблеми. „Трайтън“ е мощна компания и не искам да ме запомнят с лошо.
— Скъпи, няма закон, който да забранява преместването в друга фирма. Ще се радват за теб.
— И още как! — Иронията в гласа му я озадачи за момент, но той продължи веднага, за да не й даде възможност да го заразпитва. — Освен това ще платят всички разходи по преместването ми. Всъщност от тази къща дори ще реализираме малка печалба, достатъчна, за да платим всички сметки.
Сидни се сепна.
— Преместване ли?
— Централата на „Алегра“ е в Лос Анджелис. Ще трябва да отидем там. Ако ти не желаеш да го направим, ще се съобразя с решението ти.
— Джейсън, знаеш че нашата фирма има офиси в Лос Анджелис. Би било чудесно. — Сидни отново се облегна на таблата на кревата и се загледа в тавана. Обърна се към него и в очите й се появи пламъче. — Освен това… ако получаваш тройно по-голяма заплата, като добавим акциите и всичко останало, може би ще мога да стана пълноценна майка малко по-рано, отколкото очаквах.
Той се усмихна, тя го прегърна доволно.
— Затова се изненадах толкова, когато ми каза, че ще се срещаш с хората от „Трайтън“.
Тя го погледна объркано.
— Казах, че вземам малко отпуск, за да поработя по къщата.
— Скъпи, не се безпокой, няма да те издам. Отношенията между адвокат и клиент са привилегировани, но не чак толкова, колкото отношенията между една сексуално възбудена съпруга и нейния голям, красив съпруг. — Омекналият й поглед срещна неговия и тя се сгуши до бузата му. Джейсън се обърна и стъпи на пода.
— Благодаря ти, скъпа. Радвам се, че ти казах. — Сви рамене и добави: — По-добре да взема душ още сега. Може би ще успея да свърша едно-друго, преди да тръгна.
Преди да стане, ръцете й обвиха кръста му.
— С удоволствие ще ти помогна да свършиш нещо, Джейсън.
Той обърна глава и я погледна. Беше съвсем гола, нощницата висеше върху таблата на леглото. Едрите й гърди се опряха в него. Той се усмихна и плъзна длан надолу по гърба й.
После силните му ръце се плъзнаха под мишниците й и я вдигнаха нагоре, така че двамата застанаха лице в лице. Той се вгледа дълбоко в очите й и си придаде тържествен вид, след това каза:
— Сега си по-красива, отколкото в деня, когато те срещнах, Сидни, и те обичам повече с всеки изминал ден. — Думите прозвучаха бавно и нежно и както винаги я накараха да затрепери. Но не думите й въздействаха така. В тях нямаше нищо необикновено. Въздействаше й начинът, по който ги произнасяше. Убедеността му, очите, докосването му.
Джейсън хвърли поглед на часовника и се усмихна шеговито.
— За да не изпусна самолета, трябва да изляза след три часа.
Тя обгърна врата му с ръка и го придърпа върху себе си.
— Три часа могат да се равняват на цял живот.
Два часа по-късно, с все още мокра от душа коса, Джейсън Арчър мина по коридора в къщата си и влезе в малка стая, обзаведена като домашен кабинет. Въпреки компютъра, шкафовете и двете малки библиотеки стаята изглеждаше добре подредена, макар и тясна.
Джейсън затвори вратата, взе ключа от бюрото и отключи най-горното чекмедже на един шкаф. Спря и се ослуша. Това му бе станало навик дори в собствения му дом. Осъзна го и се притесни. Жена му бе заспала отново. Ейми спеше непробудно в стаята си. Джейсън извади внимателно голямо старомодно кожено куфарче с две каишки и месингови ключалки, доста износено. Отвори го и взе отвътре празна дискета. Инструкциите бяха съвсем точни. Копирай всичко, с което разполагаш, на една дискета, разпечатай цялата информация на хартия и унищожи всичко останало.