Сидни се сепна. Очите й сякаш се разшириха, после бавно се насочиха към него. Сойър продължаваше да я гледа.
— Разполагаме и с доклада на полицая, който е бил дежурен там, Макена, нали?
— Да. Беше много мил с мен.
— Защо отиде там, Сидни?
Тя не отговори. Обви коленете си с ръце и се загледа в отсрещната стена. Мислите й се върнаха при кошмарния кратер, който, както тогава вярваше, бе погълнал мъжа й.
— Трябваше да отида — каза тя и млъкна.
Джаксън понечи да каже нещо, но Сойър го спря с жест.
— Трябваше да отида — повтори Сидни. На очите й отново се появиха сълзи, но гласът й остана спокоен. — Видях го по телевизията.
— Какво? — Сойър се наклони напред нетърпеливо. — Какво видя по телевизията?
— Сака му. Видях сака на Джейсън. — Когато произнесе името му, гласът й потрепери. Ръката й посегна към устните, сякаш за да овладее безкрайната мъка. — Видях инициалите му… Изведнъж осъзнах, че може би това е единственото нещо, останало от него… качих се на колата и отидох. Полицаят ми каза, че не мога да го получа, докато не приключи следствието, така че се върнах у дома без нищо. Ходих напразно. — Произнесе думата бавно, сякаш за да подчертае пустотата, която я очакваше в бъдеще.
Сойър погледна Джаксън. Сакът беше задънена улица. След около минута заговори отново:
— Когато споменах, че Джейсън е жив, ти не се изненада.
Отговорът на Сидни беше язвителен, макар и гласът й да прозвуча уморено. Явно вече не издържаше.
— Прочетох статията във вестника. Ако искахте да видите изненада, трябваше да ми я поднесете преди репортера. — Нямаше намерение да преживее още едно унижение като онова в кабинета на Гембъл.
Сойър се отпусна назад. Беше очаквал този съвсем логичен отговор, но все пак бе доволен, че го чува от собствената й уста. Лъжците често измисляха сложни и заплетени истории, за да не ги хванат.
— Добре, съгласен съм. Не искам този разговор да се влачи до безкрайност, затова ще ти задам няколко конкретни въпроса. Искам да получа откровени отговори. Това е всичко. Ако не знаеш някой от отговорите, ще го приема. Такива са правилата. Съгласна ли си?
Сидни не отговори. Загледа се в пространството между двамата агенти. Сойър опита пак:
— Не съм измислил аз обвиненията срещу мъжа ти. Ако обаче трябва да съм честен, уликите, които открихме досега, не са в негова полза.
— Какви улики? — попита Сидни рязко.
— Съжалявам, но нямам право да ги разкривам — поклати глава Сойър. — Мога да кажа само, че са достатъчни, за да му се издаде заповед за арест. В случай че още не знаеш, пуснахме го за издирване и вече го търсят по целия свят.
Когато осъзна смисъла на тези думи, очите на Сидни заблестяха. Мъжът й беглец, издирван по целия свят! Погледна Сойър.
— Знаехте ли това първия път, когато дойдохте при мен?
Сойър доби донякъде измъчен вид.
— Отчасти.
Джаксън реши да се намеси.
— Ако Джейсън не е извършил това, в което го обвиняват, няма за какво да се безпокои. Що се отнася до нас. Все пак не можем да гарантираме за намеренията на останалите.
Сидни се обърна към него.
— Какво означава това?
— Да кажем, че не е извършил нищо нередно — сви рамене Джаксън. — Знаем със сигурност, че не е бил в самолета. Тогава, къде е бил? Ако беше изпуснал самолета случайно, щеше да се обади у дома веднага, за да успокои близките си. Това не е станало. Защо? Най-вероятно се е забъркал в нещо, което не е съвсем законно. Освен всичко останало, като имаме предвид фактите, склонни сме да мислим, че не става дума за индивидуално изпълнение. — Джаксън замълча и погледна Сойър, който кимна едва забележимо. — Мъжът, който според нас е свалил самолета, беше намерен мъртъв в апартамента си. Бил е убит. Готвел се е да напусне страната, но някой е осуетил плановете му.
— Убит — каза Сидни бавно.
Спомни си Едуард Пейдж. Убит веднага след разговора си с нея. Придърпа одеялото около себе си. Поколеба се дали да не им каже за Пейдж. После реши да не го прави, макар и да не си даваше съвсем ясно сметка защо. Пое дъх и попита:
— Какви са въпросите?
— Първо, ще споделя една своя хипотеза. — Сойър замълча за момент, за да подреди мислите си. — Засега ще приема обяснението, че си заминала за Ню Орлиънс по прищявка. Проследихме те дотам. Знаем също така, че родителите ти заминаха малко след теб.
— И какво от това? Защо да стоят тук? — Огледа стаята. Какво беше останало тук, освен страдания?
— Така е. Само че след като замина ти, си отидоха родителите ти, отидохме си и ние.
— Боя се, че не разбирам.
Сойър стана рязко, отиде до камината и се вторачи в Сидни.