С-Е-Р-Е-Н-А.
Серена запуши устата си с ръка и грубо бутна Блеър с лакът. Блеър не се забави да й го върне. Тя взе малката бяла картичка от центъра на масата и я подаде на Серена.
Ръцете на Серена трепереха, докато я отваряше:
Моля, направете резервация за коледното парти в „Айл де ла Пе“ с „45“ от 20.00 до полунощ.
Серена грабна ръката на Блеър и здраво я стисна. Единственото нещо, което щеше да ги предпази от полудяване през тази Коледа беше фактът, че са заедно.
— О, вижте! — просъска Елинор, като стресна Серена и Блеър. Тя посочи с пръст към рецепцията от другия край на ресторанта. — Това са Мисти и Бартоломю Бас.
Наведе се над масата и каза с по-нисък глас:
— Чух, че на Мисти са й махнали черния дроб. Тя е страхотна алкохоличка, но сега ми изглежда добре. Чудя се дали са дошли с лодка, това е доста добър начин да се излекуваш. Няма как да пиеш, освен ако не си носиш алкохол.
Мисти и Бартоломю Бас, родители на небезизвестния Чък Бас, се настаняваха в хотела, а в краката им се търкаляха множество куфари. Блеър и Серена очакваха Чък да се появи зад тях, нали такъв им беше късметът на това пътуване, но него го нямаше.
— Става дума за апендицита й, майко, беше болна от апендицит, не е толкова страшно — каза след миг Блеър, когато се убеди, че Чък си е останал вкъщи.
— Е, не това чух, но както и да е. Не знаех, че ще карат Коледа тук. — Елинор се огледа из ресторанта, като попипваше новата си коралово диамантена брошка. — Чух, че има доста знаменитости, отседнали тук, но не разпознавам никого.
Сайръс я накара да млъкне, като сложи пържен картоф в устата й и каза обичливо:
— Просто се уверявам, че получаваш всичките си витамини и минерали, скъпа.
Блеър беше убедена, че майка й няма нужда от допълнително пържени картофи, а още по-сигурна беше, че не й се стои там да гледа как Сайръс я храни. Да поговорим отново за повръщане.
— Извинете ме — изломоти тя и се стрелна към най-близката тоалетна.
Всички бяха свикнали със странното ставане на Блеър от масата и нямаха мнение по въпроса, но Серена мразеше мисълта, че тя се е свила в някоя кабинка и си бърка в гърлото. Тя хвърли салфетката си върху незапочнатия хамбургер:
— Благодаря за обяда.
След това стана и забърза да види дали Блеър е добре, но държеше главата си наведена, в случай, че Флоу е наоколо, скрит зад някоя палма.
На кого му пука за „Викторияс Сикрит“
— Чакай да видиш какво съм заснела — каза Ванеса на Дан, като седнаха край масата. Джени и Нейт още не бяха пристигнали, но Руфъс беше пийнал твърде много вино и не можеше да чака. — Супер щуро е, ще си много горд с мен.
— О, значи ти си режисьорка, Ванесамонда? — попита приятелят на бащата, Лайл, и си сипа малко лазаня. — Какви филми правиш?
Ванеса отпи малко вода:
— Ами черно-бели, без много действие, нали се сещате.
Лайл запълни чинията си с печен боб, гарнитурата, която Руфъс беше избрал за лазанята:
— Художествени филми, а?
— Предполагам — кимна Ванеса.
— Аз също си падам по приключенски филми, гледала ли си „Мумията“? Смятам, че това е най-добрият филм.
Ванеса обаче не го слушаше. Нейт и Джени тъкмо бяха дошли и се разсъбличаха в коридора.
— Извинявай, татко — каза задъхано Джени и свали шапката си. Ванеса на момента я разпозна, беше червена, пухкава, точно като тази на момичето от парка. А Нейт беше облечен в морскосиньо палто, точно като момчето от парка. Той имаше същия изтупан вид и златиста чуплива коса. Ванеса остави вилицата си на масата.
Упс.
— Татко, това е Нейт — каза Джени, като доведе Нейт до масата. Тя се почувства като балерина, докато целуваше всички един по един. Досега не знаеше, че човек може да е толкова щастлив — Нейт й беше казал, че я обича!
Нейт стисна ръката на баща й и каза:
— Радвам се да се запознаем, г-н Хъмфри.
Устата на Руфъс беше пълна и той прокара храната с вино:
— Нейт, момчето ми, значи ти си причината, поради която дъщеря ми взе над четиристотин долара назаем този месец. Радвам се най-накрая да се запознаем. — Той издърпа стола до себе си и добави. — Ела, седни!
Джени беше в такова настроение, че не й пукаше за това, че баща й я излага. Тя само се надяваше той да се държи добре с Нейт.
— Е, кажи ми Нейт, с какво се занимаваш? — попита Руфъс, наливайки цял галон в чашата му.