— Ами, аз просто се чудех дали имаш планове да дойдеш на вечерята за Бъдни вечер днес.
Блеър погледна към Серена и прошепна:
— Плануваме ли да ходим на партито за Бъдни вечер?
Серена се усмихна и кимна, сложила ръка над очите си:
— Определено.
Блеър се обърна към Майлс:
— Да, ще ходим.
Майлс кимна, като се опита да задържи погледа си върху лицето й:
— Супер. Ами, ще се видим по-късно.
Блеър се усмихна и прикри очи, докато го наблюдаваше как върви към сърфа си и след това, докато показваше мускулите си, като го избутваше обратно във водата. Това беше забавно. Колко често момчетата ти дават три метра пространство за дишане? Тя легна обратно на хавлията и се обърна по корем.
Може и да беше забавно, но толкова слънце беше предостатъчно на едни голи момичешки гърди, дори и с фактор 45.
След час и половина печене Серена беше покафеняла и от двете страни. Тя тъкмо щеше да каже на Блеър, че толкова слънце й стига, когато…
— Серена?
Тя се извърна и седна на хавлията.
Да, беше Флоу и да, тя още беше без горнище.
Той май нямаше нищо против. Приближи се точно до крайчето на хавлията на Серена и застана над нея. До нея Блеър лежеше по корем с бяла фланелка на главата и се правеше, че спи.
— Най-накрая — каза той и тръсна къдрите си далеч от красивите си сини очи. Носеше само електриково-оранжеви шорти и нищо друго. Слабото му тяло беше придобило перфектния загар на препечено хлебче с канела и масло. На врата му висеше зъб от акула на верижка:
— Липсвах ли ти?
Серена вдигна рамене и започна да потърква голите си ръце, отчасти за да попречи на Флоу да види всичко.
— Ами… изпрати ми толкова много подаръци…
Той се нацупи:
— Не са толкова много.
Може би повече от подаръците бяха от Кати и Изабел, а не както мислеше преди, че са от него. Трудно беше да ги разбереш тези двете.
— Е, все тая. Чу ли новината, ние сме сгодени.
Флоу се ухили:
— Да, и това чух, но не се тревожи за тези неща. Ще свикнеш.
Работата беше в това, че Серена не искаше да свиква. Преди не беше излизала с рок звезда, и си беше прекарала добре през онази вечер заедно с него, но имаше толкова много други момчета: катерачи, фотографи, състезатели, актьори и диджеи. Серена беше точно като онова колибри, което бе наблюдавала предния ден да каца от цвят на цвят. Хич не й се искаше да виси на едно цвете и да го изстисква до дупка. Искаше й се да опита възможно най-много цветове.
Тя издърпа опашката си през рамо и започна да оглежда цъфналите й краища, без да каже и дума. Флоу не беше свикнал момичетата да се държат така в негово присъствие. Кога щеше да се хвърли в обятията му и да му каже колко й е липсвал и как не иска да се разделят повече?
— Ами групата ми ще свири на партито тази вечер и си помислих, че след това може да се разходим и да ти дам подаръка за Коледа — каза той.
Серена се усмихна. Олеле, Боже, още един подарък:
— Ще бъда там.
— Супер! — Той направи пауза, изчаквайки тя да реагира. Но Серена не каза нищо: — Ами добре тогава, ще се видим довечера.
— До довечера — Серена се пльосна пак на хавлията и сръга Блеър в ребрата.
— Каква си лицемерка — каза Блеър, като се обърна и махна тениската от лицето си.
Серена вирна глава:
— И защо?
— Правиш се, че мразиш подаръците му, но се обзалагам, че нямаш търпение да видиш какво ти е взел за Коледа.
Серена се ухили. Блеър беше абсолютно права. Можеше да си мърмори против постоянния поток от подаръци, но истината беше, че момичетата обичат подаръци, особено от известни, доста красиви рок звезди.
Обяснение за линка
— Коя камера? — измърмори двадесет и две годишната, сестра на Ванеса, Руби. Беше три часът в събота следобед, но изглеждаше сякаш Руби си е легнала само преди няколко часа. По очите й имаше размазан молив от предната вечер и все още беше обута в тесните си кожени червени панталони. Руби спеше на дивана в онова, което се водеше дневна, в апартамента им само с една спалня на втория етаж на сграда в Уилямсбърг, Бруклин. Жилището беше пълно с музикална екипировка — микрофони, китари, говорители и т.н. за групата на Руби „Шугърдеди“, плюс фотографското съоръжение на Ванеса. На пода имаше килим, който родителите им бяха изтъкали на стан собственоръчно пред къщата си в Бърлингтън, Вермонт. Той беше с военно зелен и ябълковочервен цвят с мотиви от Ноевия ковчег — двойки животни на зелен кораб в червено море. Килимът обаче беше така затрупан с дрехите на Руби, че животните дори не се подаваха изпод тях.