— Дигиталната ми камера SONY — натърти Ванеса. — Оставих я на кухненския плот.
Беше планирала да прегледа лентата, която беше заснела в парка в петък, за да види дали частта с висулките си заслужава да се запази. Също така беше решила да изтрие онази част с Нейт и Джени, но не можеше да открие камерата никъде.
Руби се извърна и сложи възглавница на лицето си:
— Взех я назаем.
— Какво искаш да кажеш с това взех я назаем? Къде е?
— Дадох я на едни приятели в кръчмата. Ще снимат нещо за скейтбордове.
— На нея имах кадри! За новия ми филм.
Руби махна възглавницата от лицето си и се изправи в леглото:
— Все едно нямаш още десет камери. Съжалявам, че нахлух в личното ти пространство без позволение. Ще ме гушнеш ли? — каза саркастично Руби.
Ванеса гледаше сестра си с гневен поглед, а ноктите й се бяха впили в дланите от стискане. Сега й беше ясно защо бе получила петнадесет мейла, които я обвиняваха в порнография. Приятелите на Руби бяха направили нещо повече от това просто да използват камерата, бяха взели всичко от нея и го бяха качили в тъпия интернет.
Дан тъкмо я беше помислил за перверзница. Какво ли щеше да си помисли сега?
Следобед на Коледа Дан сърфираше из интернет, като търсеше лек за блокирали писатели без вдъхновение. Но всички съвети бяха супер глупави и нефункционални. Идете на разходка. Все едно той не обикаляше цял Манхатън всеки ден, чудейки се защо не може да напише нищо свястно. Вземете топла вана. Мразеше ваните. Успяваха единствено да го приспят. Спортувайте. Не, благодаря. Хранителният му режим от кафе и цигари не можеше да се сравнява със спорта. Един сайт дори дискутираше положителните страни от вземането на наркотик. Явно някакъв добър писател беше написал цял роман под въздействието на наркотик за една нощ, а на сутринта дори не си спомнял за това. Но с изключение на алкохола, Дан беше минал през гимназията без други субстанции и не възнамеряваше да започва сега. Друг сайт препоръчваше игра, която се състоеше в това да запишеш първата дума, която ти дойде на ума и да продължиш оттам. Можеш да се окажеш с пълен списък за покупки, но и това е повече от нищо. Дан реши да опита. Той обърна на нова страница и хвана химикалката.
Написа думата телефон и тогава на компютъра му светна съобщение. Той грабна мишката и влезе в пощата си. Съобщението беше от Зийк, единствения му приятел в Ривърсайд.
Провери тоя линк, пич.
Дан кликна върху него, като мислеше, че е поредният линк с баскетбол от Зийк. После се обърна с гръб още преди да види какво се е появило на екрана.
Телефон. А сега какво? Нуждаеше се от още думи.
Баща му почука и отвори вратата, после подаде глава вътре:
— Дан. Отивам за кифлички. Искаш ли нещо?
Дан се извъртя на стола, за да каже на баща си да му донесе много голяма чаша черно кафе, но изведнъж лицето на Руфъс потъмня, докато се взираше в екрана на компютъра.
— Дженифър Талула Хъмфри, това ти ли си? — кресна той и нахлу в стаята като побесняла мечка. Беше облечен в разкъсана бяла тениска, а сивата му коса стърчеше навсякъде.
Дан се обърна към компютъра. Първото, което разпозна, беше червената шапка на Джени. След това видя голия й задник в бяла прашка. Изведнъж някакъв пич с къдрава светла коса залепи целувка на задника й. Камерата се извърна към момчето, което си свали панталоните, а след това хвана в кадър двамата, увити в едно палто, сякаш правеха нещо мръсно.
Баща и син гледаха и не вярваха на очите си, а лентата се повтаряше отново и отново.
— Дженифър! — кресна Руфъс и пръски слюнка се изсипаха върху екрана на компютъра.
Джени се появи на вратата, като ангел в светлосиния си анцуг, с вързана назад коса:
— Какво? — попита тя.
Дан се дръпна назад, за да може тя да види какво става на екрана от мястото, където беше застанала.
— Какво? — настоя тя нетърпеливо. Пристъпи напред и тогава ръката й полетя към устата, когато зърна голото си дупе. Това приличаше на филм на ужасите, в който тя беше звездата. Как се е случило това? зачуди се Джени.