Той сяда хладнокръвно на стола напълно гол и гребе фъстъчено масло с пръст от буркана.
– Малко съм зает тази сутрин – казва, без да ме поглежда.
О, дразнещо прасе! Това, без съмнение, е тактика да ме задържи тук. Ще взема метрото, няма проблем. Оглеждам етажа за дрехите си, но не ги намирам там, където ги бях захвърлила.
– Къде са дрехите ми, Джеси?
Той пъха намазания си с фъстъчено масло пръст в устата, изсмуква го и го вади бавно, като имитира леко пукване накрая.
– Нямам представа.
Къде ги е скрил, мръсникът му с мръсник? Едва ли са далеч. Обикалям апартамента, пуфтейки, отварям врати на шкафчета и гледам под мебелите, но когато не намирам нищо, се връщам в кухнята. Той все още седи там гол и изглежда вбесяващо красив и напълно безразличен към моята ярост.
Нямам време за това. Не мога да си позволя да закъснея за работа.
– Къде са шибаните ми дрехи? – крещя.
– Внимавай с шибания език!
Клатя глава към него. Вероятно ще ми напъха калъп сапун в устата следващия път.
– Джеси, никога не съм използвала такива думи, преди да те срещна. Интересно, нали? Трябва да се прибера у дома, за да се подготвя за работа.
– Знам, че трябва. – Той налапва поредния покрит с фъстъчено масло пръст.
– Е, къде са дрехите ми? – Опитвам да съм спокойна, но ако той не ми даде дрехите сега, скоро ще полудея. Не трябва да закъснявам.
– Те са... някъде. – Ухилва се той с пръст в устата.
– Къде е това някъде? – питам, докато мисля колко много не харесвам закачливия Джеси днес.
– Ако ти кажа, ще трябва да ми дадеш нещо в замяна.
Усещам как се вбесявам.
– Какво?
– Не пий утре вечер! – Лицето му е напълно безучастно.
Мръщя му се и виждам как той потиска усмивката си. Мръсен интригант! Хванал ме е натясно – гола, закъсняваща за работа и нуждаеща се от някой, който да ме закара.
Стоя и обмислям сделката. Ако трябва да съм искрена, не възнамерявах да се напивам, особено след представлението, което направих в събота. Дори още не съм питала Кейт дали е свободна, но не искам господин Властен маниак да мисли, че може да диктува всеки мой ход. Ако му дадеш един пръст...
– Добре. – Как ще разбере дали съм пила?
Той изглежда потресен.
– Беше по-лесно, отколкото мислех. Какво ще кажеш да обядваме по-късно?
– Добре, дай ми дрехите!
– Кой командва, Ава? – пита той.
Нямам време да го предизвиквам.
– Ти. Дай ми дрехите!
– Правилно. – Той отива наперено до хладилника, прекалено наперено според мен, и отваря вратата. – Заповядай, жено!
Били са в хладилника? Изскубвам ги от ръката му и той повдига предупредително вежда. Не ми пука. Ще закъснея много. Той гледа как дърпам като обезумяла три-четвъртите си панталони. Аз ахвам и започвам да подскачам от студа, който дрехите оставят по кожата ми, а той започва да се смее.
– Имам ли време за душ? – пита сериозно.
– НЕ!
Той продължава да се смее, удря ме по задника и спокойно се изнизва от кухнята.
Кара до нас по обичайния начин, по който шофира винаги – плашещо бързо и нетърпеливо, но днес съм му благодарна.
Провежда няколко разговора от колата, докато ме чака да си взема душ. Подготвям се за работа за рекордно кратко време. Напъхвам се в някакви черни, отрязани до глезените тесни панталони, слагам бяла блуза и обувам червените си балетни пантофки. Днес се обличам невероятно бързо. След като снощи не я изсуших със сешоар, сега косата ми изглежда ужасно, така че я вдигам небрежно. Ще се гримирам в колата.
Докато тичам към площадката, се блъсвам в полуголия Сам. Да не се е нанесъл?
– Ти винаги бързаш, пиленце – смее се той, когато го заобикалям. Втурвам се в кухнята, сипвам си чаша вода и преглъщам хапчето. – Добре ли прекара нощта?
Кимвам над чашата, той стои самоуверено в рамката на кухненската врата и изглежда доволен. Няма да го питам дали е прекарал добре нощта. Това е очевидно.
– Къде е Кейт? – питам.
Той се ухилва.
– Завързах я за леглото.
Очите ми се опулват. Нямам представа дали говори сериозно, или не. Той е такъв шегаджия.
– Кажи ù, че ще ù се обадя после. – Чакам Сам да се размърда и да ми направи път. – Ще се видим по-късно – подвиквам, докато бързам надолу по стълбите.
– Хей, кажи на Джеси, че няма да тичам с него днес! – вика той след мен.
Тичам по алеята към улицата, където Джеси е паркирал незаконно и се опитва да се отърве от някакъв контрольор по паркирането, който е препречил пътническата врата. Чакам мъжът да изнесе лекцията си на Джеси, за да се кача, но той изглежда няма намерение да свършва.
– Направете място на дамата да се качи! – изръмжава Джеси, но контрольорът ме пренебрегва и започва да го упреква за лошото отношение и за липсата на уважение към другите участници в движението.