Усмихвам се на себе си и бавно прокарвам мокрия си език по члена му, като го карам да стяга мускулите си още по-силно, след което обвивам устни около главата му и бавно поемам цялата му прекрасна дължина.
Той въздъхва.
– Точно така, бебче. Поеми го целия!
Спирам за малко, чувствам пулсациите върху езика си и докато изпускам въздуха си, бавно се връщам към върха. Той въздиша от задоволство.
– Продължавай, точно така! – окуражава ме и прокарва ръка по врата ми.
Усмихвам се и се отдръпвам, така че членът му отскача от стомаха му. Очите му се отварят широко, когато се изправям и избърсвам уста.
– Би ми се искало, но вече закъснях за работа. – Изскачам от колата и извиквам, когато той се опитва да ме сграбчи.
– Какво правиш, мамка му? Ава!
Пресичам улицата бързо. Изведнъж ми хрумва, че е възможно той да ме последва и да ме хвърли върху рамото си. Би ли го направил?
Стигам до тротоара и се обръщам. Той стои до колата и потрива слабините си с мрачна усмивка на лице. Чувствам неизказано облекчение.
– На колко години си, Джеси? – крещя през улицата.
– Трийсет. Това не беше много мило, малка съблазнителко.
Пращам му въздушна целувка и се покланям леко. Той протяга ръка, за да хване целувката, но мрачната усмивка не напуска лицето му. Мога да видя как мислите му препускат дори от това разстояние. Обръщам се на пети и се понасям наперено по улицата доста доволна от себе си – или поне засега. Въпреки всичко той командва.
– Среща в дванайсет – заявява Виктория, докато се клатушка на излизане от кабинета на Патрик.
Започвам да прехвърлям клиентите си, като правя бележки за текущото положение.
– Сали – подвиквам. Тя вдига глава от компютъра, сваля очилата и се вглежда в мен. – Би ли ми подготвила списък с плащанията на клиентите, моля те!
– Разбира се, Ава.
– О, и за мен – включва се и Виктория.
Сали поглежда към Том, който кимва. Рядко се налага да подсещаме клиенти за плащане, но когато се стигне до това, е крайно неудобно. Патрик е човек, който педантично се придържа към сроковете за плащане.
Сутринта преминава бързо и точно преди дванайсет Сали поставя кутия на бюрото ми.
– Това дойде за теб.
О?
– Благодаря, Сал. – Поглеждам към бялата кутия. Разбира се, знам от кого е. Отварям я, прикривайки вълнението си, и се оглеждам, за да се уверя, че ничие внимание не е приковано към мен. В кутията има шоколадов еклер. Разсмивам се с глас и главата на Том рязко се вдига. Правя жест, чийто смисъл е, че не е нищо важно, а той извърта очи, преди да се върне към скиците си.
Сграбчвам бележката и я отварям.
Отмъщението е сладко.
Дж х
Усмихвам се, взимам еклера и забивам зъби в него, взимам папката и се отправям към кабинета на Патрик. Сали върви след мен с поднос с чай и сладкиши.
Виктория и Том се присъединяват, Сали раздава справките с плащанията, налива чай и сяда. Проследявам с пръст списъка – всичките ми клиенти са с платени задължения или не дължат нищо. В един момент пръстът ми се спира на колоната с просрочените фактури. В нея има един клиент – само един.
Двадесет и втора глава
„Какво?“
Свивам се вътрешно. Всяка надежда да избегна каквото и да е обяснение за имението и Джеси Уорд се срива грандиозно. Идиотът не си е платил таксата за първоначална консултация. Какво си мисли? Вдигам поглед и виждам как Патрик преглежда същия списък. Това правят и Том, и Виктория. И двамата вдигат едновременно очи към мен с еднакво изражение. Това е изражението „О, Боже!“. Потъвам в стола си в очакване на неизбежното.
– Ава, трябва да се свържеш с господин Уорд и да го подсетиш за плащането. Какво е положението? – пита Патрик.
О... Боже! Не съм въвела никаква клиентска информация, с изключение на първоначалната, не съм приложила никакви оферти, нито съм уточнила ролята си в проекта – дали ще правя само дизайна, или ще ръководя и изпълнението му. Нямам нищо. Е, всъщност имам, но това не е нещо, което би могло да се свърже с работата. Дори не съм изпратила проформа фактура за втората така наречена среща, от която избягах без сутиен. Къде е този сутиен?
О, мамка му! Прочиствам гърло.
– В процес съм на съставяне на офертата, както говорихме.
Той вдига поглед към мен и се мръщи неодобрително.
– Първата ти среща беше преди почти две седмици, а след това имаше още една. Какво те забави толкова много, Ава?
Облива ме студена пот. Оформянето на таксата е лесна работа, въпреки че зависи от съответния договор. Тя обикновено е уточнена преди втората среща. Нямам никакво извинение. Усещам как Том и Виктория ме зяпат.