Устните му недоволно се опъват в права линия.
– Две...
„Мисли, мисли, мисли!“
– Няма да се впускам в скандал с теб насред площад „Бъркли“. Такова си дете понякога. – Завъртам се и тръгвам. Не знам защо правя това. Той е като невзривена бомба, но в случая трябва да отстоявам позицията си. Той е глупаво неразумен и аз трябва да му го покажа.
Разбирам, че е зад мен в момента, в който се отправям към Бонд Стрийт, но продължавам. Наблизо има симпатичен бутик. Ще се скрия там.
– Едно – вика той.
Не спирам да вървя.
– Майната ти! Държиш се неразумно и нечестно. – Знам, че подлагам на изпитание късмета си с грубите си думи и с неподчинението.
– ЕЗИКЪТ! Какво му е неразумното на това, че искам да те целуна?
– Знаеш много добре какво му е неразумното. А не е честно, защото се опитваш да ме накараш да се почувствам зле за това, че ти отказвам. – Влизам в магазина и го оставям да крачи нагоре-надолу по тротоара и да поглежда през витрината от време на време. Знам, че няма да влезе, но не съм сляпа за факта, че той е ужасно ядосан и че в някакъв момент ще се наложи да напусна магазина. Обаче ми трябват няколко минути, за да дойда на себе си, така че започвам да се шляя наоколо.
Едно прекалено наконтено и прекалено гримирано момиче се приближава към мен.
– Да ви помогна с нещо?
– Просто гледам, благодаря.
– Тази секция е за новата стока. – Тя прокарва ръка по висящите на стойката рокли. – Имаме някои много хубави рокли. Моля, кажете ми, ако имате нужда от различен номер! – Усмихва се тя.
– Благодаря.
Започвам да обикалям стойките и виждам някои наистина великолепни рокли – на невероятни цени, но все пак великолепни. Избирам една удобна рокля без ръкави от кремава коприна. Тя е по-къса от това, което нося обикновено, но е прекрасна.
– Няма да носиш това!
Рязко извъртам глава и виждам, че Джеси седи при вратата и гледа роклята така, все едно тя може да изплюе отрова. О, колко неудобно! Продавачката го поглежда с ококорени очи, след това поглежда и мен и аз се усмихвам с половинчо. Ужасена съм. За кого се мисли той? Хвърлям му най-мръсния си поглед, произнасям беззвучно „майната ти!“ и гледам как пословичната пара се понася от ушите му.
Обръщам се към продавачката.
– Имате ли нещо по-късо? – питам сладко.
– Ава! – излайва той. – Не ме предизвиквай!
Не му обръщам внимание и поглеждам продавачката в очакване. Бедното момиче изглежда все едно ще изпадне в пристъп на паника всеки момент, погледът ù прескача много нервно от мен към Джеси и обратно.
– Не – казва тя тихо.
Вече изпитвам съжаление към нея. Не би трябвало да я въвличам в нашия жалък спор.
– Добре, ще взема тази – усмихвам се и ù подавам роклята.
Тя гледа към мен, след това към Джеси.
– Ъъъ... Това ли е точният номер за вас?
– Десет ли е? – питам. Буквално чувствам как магазинът се тресе от неговия гняв.
– Десет е, но ви препоръчвам да я пробвате, тъй като не връщаме пари – съветва ме тя.
Смятах да поема риска да не ми е по мярка, но при тази цена не би било разумно. Тя ми показва съблекалнята и окачва роклята на някаква луксозна закачалка.
– Извикайте ме, ако имате нужда от помощ. – Тя се усмихва, дръпва кадифената завеса и ме оставя сама с роклята.
Аз съм не по-малко жалка от Джеси в този случай. Предизвиквам го умишлено. Говорим за човека, който ме накара да спя със зимен пуловер в разгара на пролетта само защото има друг мъж в къщата. Това нужно ли е? Решавам че е нужно – той не може да се държи по този начин.
Успявам да се напъхам в роклята и се мъча с ципа на линията на гърдите, но не се предавам. Знам, че ако мога да го дръпна съвсем малко по-нагоре от тази линия, всичко ще е наред. Приглаждам роклята отпред. Изглежда прелестно.
Дърпам завесата и заставам с гръб към високото огледало, за да се огледам добре. Усмихвам се, когато успявам да се видя в цял ръст.
– За Бога!
Извъртам се и виждам как Джеси буквално скубе косата си, докато се разхожда напред-назад. Спира, гледа ме, отваря уста, затваря я и отново започва да крачи. Аз се забавлявам изключително много.
Той спира и ме зяпва с широко отворени очи и очевидно засегнат.
– Ти не си... ти... ти не можеш... Ава... бебче... о, не мога да те гледам. – Той излиза, като намества пакета си и мърмори някакви глупости за нетърпими жени и инфаркт. А аз оставам насаме с роклята.
Продавачката се приближава внимателно.
– Роклята ви стои невероятно – казва тя тихо, като следи през рамо местонахождението на Джеси.
– Благодаря. Ще я взема.
Когато излизам от пробната, Джеси гледа някакви обувки на много високи токчета. Загадъчното изражение на красивото му лице ме кара да се топя, но той ме вижда, мята ги обратно и ми се намръщва. Тогава си спомням, че съм му бясна. Вадя портмонето от чантата си и подавам кредитната си карта, трепвайки при мисълта за петстотинте паунда, които струва роклята. Покупката ми е прекалено екстравагантна, но аз съм непокорна.