– Госпожице О’Ший! – казва той меко.
– Господин Уорд! – поздравявам колебливо. Оглеждам офиса и виждам как три чифта очи се взират в нас.
– Няма ли да ми предложите да седна?
Поглеждам отново към Джеси.
– Моля! – Соча фотьойлите от другата страна на бюрото ми и той издърпва един, като се снишава бавно и сяда в него. – Какво правиш? – шептя, докато се навеждам над бюрото.
Той се усмихва със самоуверената си разтопяваща усмивка.
– Тук съм, за да уредя фактурата, госпожице О’Ший.
– Ооо. – Сядам в стола. – Сали? – подвиквам. – Би ли се заела с господин Уорд, моля те! Той би искал да уреди неплатената сметка. – Виждам как Джеси мърда леко във фотьойла и ми хвърля поглед, изпълнен с упрек. Не се опитвам да го предизвиквам. Просто не е моя работа да се занимавам с плащанията. Не бих имала идея откъде да започна.
– Разбира се – отговаря Сали. Виждам как тя осъзнава изведнъж кой е мъжът. Да! Това е същият мъж, който ти крещя по телефона, който помете офиса и ти изпрати цветя. Хвърлям ù един „не питай, просто го направи“ поглед, като я подтиквам да се отправи към шкафа с папките.
– Сали ще се погрижи за вас, господин Уорд. – Усмихвам се любезно.
Веждите на Джеси се повдигат и бръчката му се откроява ясно.
– Само ти – казва той меко, така че да го чуя единствено аз.
Долавям познатото тупкане, което оповестява приближаването на Патрик, и едва не чупя молива. Денят става все по-хубав.
– Ава?
Вдигам поглед и виждам, че шефът ми стои до бюрото и ме гледа с очакване, така че махвам с молива в посоката на Джеси и казвам:
– Патрик, това е господин Уорд. Той е собственик на имението. Господин Уорд, запознайте се с Патрик Питърсън, шефът ми. – Хвърлям на Джеси умоляващ поглед.
– А, господин Уорд, виждал съм ви някъде. – Патрик протяга ръка.
– Срещнахме се за малко в „Луссо“ – казва Джеси, става и стиска ръката на Патрик.
Виждам лирите в доволните сини очи на шефа ми.
– Да, вие купихте панорамния апартамент – припява доволно той, а Джеси кима в потвърждение. Забелязвам, че Патрик вече не се тревожи за забавеното плащане. Сали се приближава с копие от фактурата и подскача до тавана, когато Патрик я издърпва от нейните фини бледи ръце. – Предложихте ли питие на господин Уорд? – пита той смаяната Сали.
– Няма нужда, благодаря. Дойдох само за да уредя сметката – дрезгавият глас на Джеси отеква в мен, аз сядам като препарирана в стола си и гледам учтивата размяна на любезности, която се развива пред очите ми.
Как може да е толкова спокоен и хладнокръвен? Аз съм напрегната от главата до петите, въртя нервно молива в ръката си и държа устата си плътно затворена. Сигурно е очевидно, че се чувствам неудобно, но Патрик изглежда не забелязва.
Той отпраща Сали.
– Не трябваше да бързате само за това. – Той размахва неплатената фактура във въздуха.
Аз се мръщя, докато следя пътя ù в опит да потисна реакцията си на демонстративното отношение на Патрик към фактурата, за която мърмореше толкова много само два часа по-рано.
– Нямаше ме, а служителите ми са допуснали недоглеждане – обяснява Джеси. Отдъхвам си благодарно.
– Знаех си, че има разумно обяснение. Пътувахте по бизнес или за удоволствие? – Патрик звучи искрено заинтересуван. Аз знам, че не е така. Наум той вече пресмята колко пари би могъл да измъкне на Джеси. Шефът ми е мил човек, но е луд на тема обороти.
Джеси насочва поглед към мен.
– Определено за удоволствие.
Потъвам още по-дълбоко във въртящия се стол и чувствам как лицето ми става все по-червено. Дори не мога да го погледна в очите. Какво се опитва да ми причини?
– Бих искал да направя някои уговорки с госпожица О’Ший, докато съм тук. Трябва да свършим бързо работата по новия проект.
Ха! Едва не му казвам, че не се предполага да прави уговорки с мен, за да ме чука. Но ако го бях направила, подозирам, че първо щяха да ме уволнят, а след това щях да получа вразумяващ секс, който да засенчи всички останали видове. Затова държа устата си плътно затворена.
– Абсолютно – буботи Патрик. – Искате само дизайн или дизайн и управление на проекта?
Извъртам очи. Знам отговора на този въпрос. След моето напълно отчаяно извъртане на очи повдигам поглед към Джеси и виждам, че той ме наблюдава, като се мъчи да запази сериозна физиономия.
– Искам целия пакет – отговаря.
– Чудесно. – Патрик потрива ръце. – Ще ви оставя на Ава. Тя ще се погрижи добре за вас. – Патрик подава ръка и Джеси я поема, като продължава да гледа към мен.