– Знам, че ще го направи. – Усмихва се и поглежда отново Патрик със зелените си очи. – Ако ми дадете банковата си сметка, ще уредя незабавен превод. Ще предплатя също така следващата фаза от проекта. Така ще предотвратим бъдещи забавяния.
– Ще кажа на Сали да ви даде банковите ни сметки. – Патрик си тръгва, но аз не се отпускам.
Джеси сяда отново пред мен, дразнещо красивото му лице излъчва неподправена радост от моята нервност. Целият пакет ли? Определено за удоволствие? Трябваше да го фрасна по главата с преспапието.
Изтръгвам се от скованото си състояние, събирам всички скици, които затрупват бюрото ми, и вадя бележника за срещите.
– Кога сте свободен? – Знам че звуча крайно непрофесионално и сухо, но не ми пука. Той стига твърде далеч с желанието си да контролира всичко.
– А ти кога си свободна?
Поглеждам нагоре и срещам доволни зелени очи. Накланям се.
– Не говоря с теб – изплювам доста незряло.
– Бих могъл да те накарам да викаш.
Опулвам се шокирана.
– Няма начин.
– Това може да усложни нещата. – Той се нацупва, а краищата на устните му се извиват в усмивка.
– Говорите за работата или удоволствието, господин Уорд?
– За удоволствието. През цялото време – отговаря той загадъчно.
– Осъзнаваш ли, че плащаш, за да правя секс с теб – съскам шептейки. – А това ме прави проститутка.
На лицето му за миг проблясва гняв и той се премества по-напред във фотьойла.
– Млъквай, Ава! – предупреждава ме. – И за твое сведение, ще викаш по-късно. – Той се обляга назад. – Докато се сприятеляваме.
Въздишам тежко. Ще бъде много по-добре, ако се откажа от договора още сега. Патрик ще се катурне от изненада, но така или иначе аз съм прецакана. Губя контрола. Губя контрола ли? Смея се на себе си. Имала ли съм изобщо контрол, откакто този красив мъж се появи в живота ми?
– Нещо смешно ли има? – пита той сериозно.
Прелиствам страниците на бележника набързо.
– Да, животът ми – мърморя. – За кога да запиша примерни дати?
– Не искам да записваш примерни дати. Примерните дати могат да бъдат отменени – тонът му е равен и уверен. Вдигам поглед от бележника и виждам как Джеси размахва голям черен маркер под носа ми. – Всеки ден – отбелязва той спокойно.
– Всеки ден? Не бъди глупав! – изтърсвам твърде високо.
Той ми отправя закачлива усмивка, маха капачката на маркера, протяга се и като закача с пръсти ръката ми, издърпва бележника. Вдигам рамене и той ме поглежда с разбиране. Обръща на утрешна дата и прокарва линия през средата и над нея изписва „Господин Уорд“с големи черни букви. След това преглежда седмицата. – Ти си моя така или иначе – мърмори на себе си.
Мръщя се, но не се осмелявам да кажа нищо, главно понеже сме в офиса и поради факта, че Джеси няма никакви притеснения. Междувременно той стига до понеделник и открива, че имам записана с молив среща с госпожа Кент за десет часа. Намира гумичка на бюрото ми и бавно изтрива молива, докато ме гледа в очите, след това се навежда и издухва парченце гумичка, останало на страницата. Определено се забавлява, докато аз седя облегната на стола си и гледам как съсипва цялата ми работна програма, като в същото време се опитва да ми покаже колко е сериозен. Боя се, че наистина е сериозен.
Той продължава да нанася дебелата черта и в дните след понеделник. Какво прави? Оглеждам се наоколо и забелязвам, че колегите ми са се отегчили от шоуто „Джеси и Ава“ и са се заели с работата си.
– Какво правиш? – питам спокойно.
Той спира и ме поглежда.
– Уреждам си срещи.
– Не ти ли е достатъчно да контролираш личния ми живот? – Изненадана съм колко спокойно звуча. Чувствам се като глътнала бастун. Този мъж има нечувано нахалство и самоувереност. – Мислех, че не си уреждаш среща за чукане.
– Внимавай с езика! – предупреждава ме той. – Казах ти и преди, Ава. Правя каквото е необходимо.
– За кое? – прошепвам едва доловимо.
– За да те задържа.
Иска да ме задържи ли? Какво, за да ме чука ли? Не го питам.
– Ами ако не искам да бъда задържана? – питам вместо това.
– Но ти искаш да бъдеш задържана. От мен. И това е причината да ми е толкова трудно да разбера защо продължаваш да ми се противопоставяш. – Той отново прелиства бележника ми и продължава да драска линии върху всеки ден от годината.
Когато стига до края, го затваря и става. Самонадеяността му няма граници. И откъде може да знае, че искам да бъда задържана от него? Може би не искам. Боже, сега се опитвам да се самозалъгвам. Трябва да си купя нов бележник. Поздравявам се наум за това, че записвам срещите си и в календара на имейла. Това е предпазна мярка, в случай че загубя бележника. Не съм допускала, че някакъв безразсъден властен маниак може да изтрие всичко.