Протягам се и започвам да свалям степенките.
– Къде е твоето кожено облекло?
– Не ми трябва такова.
– Защото нищо не те унищожава ли?
Той задържа каската над главата ми.
– Не, жено, защото се унищожавам сам.
– Какво означава това?
– Нищо. – Той пропуска въпроса и слага каската на главата ми, като по този начин ме кара да замълча. Започва да нагласява каишките под брадичката ми, а аз имам чувството, че главата ми е напъхана в презерватив. Размърдвам врата си и той вдига визьора.
– Трябва да носиш защитни дрехи – мъмря го аз. – Щом караш мен да го правя.
– Не съм готов да рискувам с теб. Както и да е. – Плесва ме по задника. – Изглеждаш много секси. – Удължава презрамките на чантата ми и я прехвърля през рамото ми, така че да остане върху гърба ми. – За да се качиш на мотора, сложи левия си крак на степенката и преметни десния, разбра ли?
Кимвам и гледам с възхищение как той си слага каската и прехвърля дългия си крак през мотора, пали го и сякаш го държи с мощните си бедра. Той ме поглежда и ми дава знак да се качвам, така че аз неохотно се приближавам, слагам ръка на рамото му и след като прехвърлям десния си крак, обхващам талията му с ръце.
– Чувствам се еуфорично.
Той извръща глава.
– Нищо ти няма. Дръж се за кръста ми, но не стискай много силно. Когато се накланям, следвай моите движения и не спускай крака на земята, когато спираме. Дръж ги върху степенките. Ясно?
Кимвам.
– Свали визьора! – нарежда ми той и нагласява своя.
Подчинявам се и се накланям напред, като го обгръщам с ръце и притискам колене към бедрата му.
Вибрациите на мотора минават през мен, докато Джеси го форсира и го избутва на улицата с краката си. След това бавно и внимателно се включва в движението. Сърцето ми бие в гърдите, бедрата ми се притискат силно в неговите, но той очевидно е решил да кара спокойно, докато съм зад него и аз го обичам още повече заради това. Той внимателно натиска спирачките, завива гладко и аз се хващам, че повтарям движенията му. Напускаме пределите на града, не знам къде отиваме, но не ми пука. Ръцете и краката ми са притиснати към този едър и здрав мъж, въздухът препуска покрай мен и аз се чувствам абсолютно жива. Но в един момент разпознавам пътя за имението и радостта ми повяхва незабавно. Нищо не би било по-подходящо за край на този безумен ден от това да се срещна със старите нацупени устни. Опитвам се да убедя сама себе си, че трябва да съм над нещата и да не обръщам внимание на нейната явна ревност и язвителност. Много бих искала да знам обаче защо тя се държи по този начин.
Тежките порти на входа се отварят в момента, в който Джеси се отклонява от главния път, и той продължава надолу по чакъления път към имението, като спира съвсем плавно.
Вдига визьора си и казва:
– Слизай!
Прехвърлям крака си доста елегантно и заставам на чакъла, встрани от мотора. Джеси сритва стойката и закрепва машината, а след това слиза с лекота. Сваля каската, русата му коса се пръсва във всички посоки и той прокарва ръце през нея, а след това оставя каската върху мотора и сваля и моята.
На лицето му е изписано колебание. Разтревожен е и това не ми харесва. Ухилвам се и скачам върху него, увивам ръце около врата му и сплитам крака на кръста му.
Той се смее.
– Каква усмивка само! Хареса ли ти? – Той ме държи с една ръка, докато оставя каската ми, след което ме прегръща с двете.
Накланям се назад, за да видя лицето му.
– Искам мотор.
– Забрави! Няма начин това да се случи, дори ако адът замръзне. Никога! Невъзможно! – Той поклаща глава, изражението му е ужасено. – Само с мен!
– Хареса ми. – Стягам ръце около врата му, накланям се отново напред, снишавам глава и го целувам страстно. Той стене одобрително, докато аз си прокарвам път навътре в устата му. – Благодаря ти.
Той леко хапе долната ми устна.
– Хммм. Повече от добре дошла си, бебче.
Напълно загубвам съмненията си. Когато се държи по този начин, той изцяло заличава спомените ми за неразумното му поведение и за стремежа му към пълен контрол. Истинска лудост.
– Защо сме тук? – питам. Не мога да сдържа разочарованието, което изпитвам след това невероятно возене до имението.
– Трябва да се справя с някои проблеми. Ти може да хапнеш междувременно. – Пуска ме на земята. – А след това ще те заведа у дома. – Отмята косата ми назад от лицето.
– Не нося нищо, – ще трябва да минем покрай нас, за да си взема това онова.
– Сам е тук. Донесе някои неща от Кейт. – Хваща ръката ми и ме дърпа към имението. Сам е донесъл нещата ми? Явно Джеси е мислил в перспектива. О, за Бога, дано Кейт ги е пакетирала! Мисълта за това как Сам се хили нагло, докато рови в чекмеджето с бельото ми, ме кара да се изчервя.