Той ме повдига от бюрото и ме оставя да стъпя, а след това вдига чашките на сутиена, закопчава ризата ми и сваля кожените панталони от краката ми. Сега ще изглеждам абсолютно смачкана. Той вдига чантата ми от пода и ми обува обувките, а аз се опитвам да напъхам ризата под колана на панталоните, така че да съм малко по-представителна. Гледам как Джеси сяда в своя огромен въртящ се стол от кафява кожа. Смълчал се е. Лактите му са отпуснати върху страничните облегалки, пръстите му докосват устните и той гледа замислено как се оправям.
– Какво? – питам. Той изглежда потънал в размишления.
– Нищо. Гладна ли си?
Повдигам рамене.
– Малко.
Ъгълчетата на устните му се повдигат в усмивка.
– Малко? Пържолите са чудесни. Искаш ли една? – кимвам. Да, бих могла да хапна една пържола. Той вдига телефона и набира няколко цифри. – Ава ще яде пържола. – Оставя слушалката върху рамото си. – Как я предпочиташ?
– Средно препечена.
Той отново вдига слушалката.
– Средно препечена с картофи и салата. – Поглежда ме въпросително. Отново кимвам. – В кабинета ми... И донеси вино... „Зинфандел“. Това е всичко. Да. Благодаря. – Той затваря и набира отново. – Джон... Да... Готов съм, стига и ти да си готов. – Затваря, след което звъни още веднъж. – Сара... Добре, не се тревожи. Донеси ми последните сведения за посещенията! – И затваря отново. – Седни! – Сочи дивана под прозореца.
Започвам да се чувствам неудобно. Апетитът ми изчезва почти напълно. По дяволите! Не обичам да идвам тук.
– Мога да си тръгна, ако си зает.
Той се намръщва и ми хвърля въпросителен поглед.
– Не, седни!
Насочвам се към дивана и се разполагам удобно върху меката кафява кожа. Чувствам се неудобно и странно излишна. Няма какво да правя, затова вадя бележника си от чантата и започвам да си записвам подробности по разширението на имението. Често поглеждам нагоре и виждам как той ме гледа и всеки път ми се усмихва окуражително, но това не успява да ме спаси от неудобството.
След около двайсет минути на вратата се чука, Джеси казва „Влез“, Пит внася поднос с храна и се насочва към мен.
– Благодаря, Пит – усмихвам се, докато той поставя подноса пред мен и ми подава прибори, обвити в бяла ленена салфетка.
– Удоволствието е мое. Искате ли да ви отворя виното?
– Не – поклащам отрицателно глава. – Ще се справя.
Той кимва и тихо напуска стаята.
Махам капака от чинията и усещам невероятен аромат, който възвръща апетита ми. Развивам салфетката, вадя ножа и вилицата и загребвам малко салата. Това е най-шарената салата, която съм виждала някога – чушки, цветен лук и дузина разноцветни марули, залети с ароматизирано олио. Салатата е прекрасна. Бих могла да ям само нея.
Скръствам крака в глезените, слагам подноса в скута си, отрязвам си парче от пържолата и мъркам доволно. Храната в имението е много добра.
– Харесва ли ти?
Джеси отпуска брадичката си върху рамото ми.
– Много – смутолевям, докато дъвча месото. – Искаш ли да опиташ?
Той кима и отваря уста. Отрязвам едно парче и го повдигам над рамото си, за да го вземе.
– Хммм, много е добра – казва той, докато дъвче.
– Още? – питам. Той ме гледа с признателност, а аз му отрязвам още едно парче и отново му го подавам през рамо. Той ме гледа, докато затваря плътните си устни около вилицата и бавно издърпва месото. Не мога да спра голямата усмивка, която се появява на лицето ми. Очите му блестят от удоволствие и той се мъчи да потисне собствената си усмивка, докато дъвче. Поставя ръце на раменете ми, заравя глава във врата ми и започва нежно да гризва кожата ми.
– Ти си по-вкусна.
Смея се, когато той с ръмжене се навира под брадичката ми. Свивам глава в раменете си, когато се премества на ухото ми. Горещият му дъх изпраща тръпки по цялото ми тяло. Той успява да извлече толкова разнопосочни реакции от мен – крайното раздразнение, крайното желание и крайното щастие са само няколко от тях.
– Ти яж – казва, докато целува нежно слепоочието ми, а палците му започват кръгообразни движения по раменете ми. – Напрегната си. Защо си напрегната?
Завъртам глава неколкократно. Напрегната съм, защото съм тук – това е единствената причина. Как може една жена да ме кара да се чувствам толкова неудобно? На вратата се чука.
– Да. – Той продължава да разтрива рамената ми, след като Сара влиза.
И като говорим за вълка... Атмосферата се вледенява моментално. Тя вижда, че Джеси ме разтрива, и изражението ù се променя значително. Аз го забелязвам, но той не е наясно с прикритата ù студенина. Стягам се още повече и внезапно ми се приисква Джеси да спре да ме масажира.
– Графиците – промърморва тя, размахва папката и умишлено я поставя на бюрото на Джеси, а после се обръща към нас и от очите ù към мен буквално хвърчат кинжали.