– Имаше да прави няколко доставки. Беше много развълнувана, че ще има възможността да отнеме девствеността на „Марго Джуниър“. Бях отхвърлен заради розов ван. – Той отпива от бирата си. – Ще отида натам, щом свърша тук.
– Щом свършиш с кое? – пита Дрю с повдигната вежда.
– Да те чукам – изрича ядно Сам.
Мръщя се и Джеси ме издърпва от бара.
– Довиждане, момчета! Кажи на Кейт, че Ава е с мен! – подвиква той през рамо, аз им махам със свободната си ръка, докато Джеси ме тегли през бара, а те вдигат бутилки за довиждане и се подсмихват.
Джеси ме отвежда до „Астън Мартин“ доста бързо и ми отваря вратата, за да се кача.
– Искам да се возя на мотора – възразявам. Пристрастена съм.
– Точно сега те искам в дантела, не в кожа. Качвай се! – Очите му са потъмнели и са изпълнени с желание и обещания. Кога се случи това?
Качвам се в колата, събирам краката си и го чакам да се настани до мен. Той се понася бързо по пътя към портите с ясна мисия. Хвърлям поглед към възхитителния профил на мъжа до мен. Изглежда отпуснат, докато кара, а погледът му отскача към мен за миг и отново се връща на пътя. Личи, че силно се опитва да потисне усмивката си.
– Сто хиляди лири са огромна предплата – казвам хладно.
– Така ли?
– Знаеш, че е така. – Поглеждам го предизвикателно, докато той се опитва да запази сериозното си изражение.
– Подценяваш способностите си.
– Сигурно съм най-скъпата проститутка за всички времена. – Извръщам се и виждам как устните му се изпъват в права линия.
– Ава, ако отново кажеш нещо подобно за себе си...
– Пошегувах се.
– Виждаш ли ме да се смея?
– Имам и други клиенти, на които трябва да обръщам внимание – информирам го смело. Той не може да очаква от мен да посветя цялото си работно време на неговото имение или на него. Силно се съмнявам, че ще ми се размине, а и Патрик ще стане особено подозрителен, ако никога не се появявам в офиса.
– Знам, но аз съм специален клиент. – Той се пресяга, стиска коляното ми и аз се вглеждам в мрачната му усмивка.
– Специален, значи? – подсмихвам се, а той вкопава пръсти в меката част над бедрото ми.
Джеси засилва звука и Елбоу32 ме карат да се отпусна назад в седалката, докато гледам как светът минава покрай нас. Точно сега съм наистина влюбена в него, не просто влюбена в него. И като изключим промеждутъка от време по обeд, това ще се окаже един прекрасен ден.
32 Elbow – английска алтернатив група. Б.пр.
Двадесет и четвърта глава
Гаражните врати на „Луссо“ се отварят, ние минаваме и Джеси паркира колата бързо и точно. Той не губи никакво време, издърпва ме и ме повлича през фоайето към асансьора.
– Добър вечер, Клайв! – поздравявам. – Бързаш ли? – питам Джеси.
– Да – отговаря убедително и набира кода. Вратите на асансьора се затварят и аз се оказвам притисната към огледалната стена. – Дължиш ми извинително чукане – мърмори той и напада устата ми.
– Какво е извинително чукане? – задъхвам се, когато той притиска коляно между бедрата ми и отмества устата си към ухото ми. Мога да съставя списък, дълъг колкото ръката ми, с всички извинения, които той ми дължи. Не съм в състояние да се сетя за нищо, за което аз да му дължа извинение.
– То включва устата ти.
Потискам трепета си, когато се отдръпва. Хормоните бушуват безмилостно в мен. Аз се задъхвам и се подпирам на стената.
Той отстъпва назад, докато гърбът му опира в отсрещната стена на асансьора. Гледа ме през премрежените си очи, сваля тениската си и започва да разкопчава ципа на дънките. Устните ми се разтварят, за да поема въздух, докато чакам напътствия. Треперя от вълнение. Той е въплъщение на съвършенството, мускулите му се очертават отчетливо и се помръдват при всяко негово движение.
Дънките му се разтварят и разкриват космите по слабините му. Възбуденият му член е вече в ръката му. Не носи боксерки. Няма пречки. Търся очите му, но той гледа някъде надолу.
Проследявам погледа му и виждам как движи бавно ръка по члена си, а дъхът му спира при всяко леко движение. Гледката предизвиква пожар в слабините ми. Цялата горя. Боже мили! Той е повече от съвършен. Очите ми се плъзват нагоре по тялото му. Това е най-еротичната гледка, която съм виждала някога. Коремните му мускули са напрегнати, очите му са замрежени от страст, а устните му са разтворени и мокри.
Гледа ме внимателно от другия край на асансьора.
– Ела тук! – гласът му е дрезгав, очите тъмни. Тръгвам бавно към него. – На колене!
Успокоявам дишането си и бавно се отпускам на пода, като прокарвам ръце по бедрата му и не спирам да го гледам дори за миг. Той се взира в мен. Все още продължава да движи ръка по члена си. Аз съм като вкаменена от гледката на красивия мъж, който се издига над мен.