Гърдите му се повдигат, той отправя към мен своя премрежен зелен поглед, навежда се, издърпва ме нагоре и покорява устните ми с пълна с благодарност целувка.
– Ти си невероятна. Ще те задържа завинаги – информира ме, обсипвайки цялото ми лице с целувки.
– Хубаво е да го знам – подхвърлям саркастично.
– Не се опитвай да ме засегнеш, жено! – Отпуска чело срещу моето. – Ти ме остави възбуден и незадоволен тази сутрин – казва тихо.
О, извинявам се, че го оставих така. Сега вече разбирам, но как ще ми отмъсти за прегрешенията?
Повдигам ръце към него и започвам да галя добре оформените му гърди.
– Извинявам се – прошепвам и се накланям, като отпускам устни върху зърното му.
– Ти си с дантела. – Той стегнато обвива ръце около мен. – Обичам те в дантела. – Повдига ме и краката ми автоматично се сключват около кръста му. Той взема чантите ми и тениската си и ме изнася от асансьора.
– Защо дантела?
– Не знам, но винаги носи дантела! Ключовете – задния джоб!
Протягам се под ръката му и пъхам ръка в джоба, за да извадя ключовете, след което той се обръща леко и ми осигурява достъп до ключалката. Скоро вратата е отворена и затворена с ритник, чантите ми са пуснати на пода и Джеси ме понася нагоре по стълбите. Мога да свикна с това. Той ме разнася наоколо все едно съм не повече от тениска на гърба му. Чувствам се безтегловна и в пълна безопасност.
Пуска ме да стъпя на пода.
– Сега ще те сложа в леглото – шепти нежно.
В този момент съм залята от басовото начало на песента на Масив Атак Angel33. Тялото ми се сковава. Това е музика, на която да правиш любов. Изгарям отвътре, докато той бавно ме съблича, неговите нежни зелени очи са приковани към моите.
33 Angel (англ.) – ангел. Б.пр.
Чувствам се напълно зашеметена от неговите много лица. В един момент този мъж е безмилостен и взискателен секс господар, а в следващия – нежен и мил любовник. Обичам всичко това у него, всяка негова страна. Е, почти всяка.
– Защо се опитваш да ме контролираш? – Това е единственото нещо у него, с което се мъча да се справя. Той е повече от неразумен.
Джеси дърпа блузата от раменете ми надолу по ръцете.
– Не знам – казва намръщено, обърканото му изражение ме кара да повярвам, че е искрен, което не ми помага да разбера защо е такъв с мен. Той ме познава едва от няколко седмици. Поведението му е чиста лудост. – Просто изглежда правилно да го правя – казва, сякаш това може да обясни всичко. Не го обяснява дори най-малко.
Той сваля ципа на панталоните ми и ги смъква по бедрата ми, после ме повдига, за да ме измъкне от тях и ме оставя да стоя пред него по бельо. Отстъпва назад, откъдето може да ме наблюдава по-добре и събува дънките и обувките си, като ги изритва настрани.
Отново е възбуден. Оглеждам неговото красиво тяло и се връщам към блестящите му зелени очи. Той е като научен проект по съвършенство – шедьовър на Бог. Моят шедьовър. Искам да бъде само мой.
Протяга се към мен, издърпва чашките на сутиена ми надолу една по една, гали с опакото на ръката си всяко от зърната ми и те се втвърдяват. Дъхът ми спира и той отново ме гледа в очите.
– Докарваш ме до лудост – казва, лицето му е напълно лишено от изражение. Иде ми да му се развикам, че е толкова нагъл. Продължава да твърди, че аз го подлудявам.
– Не, ти докарваш мен до лудост – гласът ми е сведен до нисък шепот. Моля се наум да признае, че е неразумен властен маниак. Не може да вярва, че поведението му е нормално.
Усмихва се, а очите блестят.
– Лудост – казва той само с устни.
Вдига ме срещу гърдите си, слага ме в леглото и се разполага върху мен. Навежда се и устните му завладяват моите с обожание, като меко прокарват пътя си към мен, а езикът му бавно се върти в устата ми.
„Боже! Обичам те!“ Бих могла да се разплача в този момент. Да му кажа ли как се чувствам? Защо не мога просто да изплюя думите? След изпълненията му от днес човек би помислил, че ще побягна и ще бягам, докато краката ме държат. Не мога, просто не мога да го направя.
Чувствам как бикините ми се плъзгат по краката ми, а мислите ми се пръскат, когато той се надига, сяда на петите си, издърпва ме така, че да седна в скута му, и после се намества, за да достигне моята сърцевина.
– Облегни се назад на ръцете си – нарежда меко той, гласът му е дрезгав, очите настоятелни. Правя каквото ми е наредено и свободната му ръка обхваща кръста ми, за да ме подкрепи.