– И ти идваш – уведомява ме, докато надига чашките на сутиена ми обратно върху гърдите ми. – Хайде! – обръща се и се насочва към банята.
Подсмихвам се възмутено.
– Не, няма начин. – Сигурно е луд. Не възразявам да тичам, но не и в пет сутринта. – Аз тичам вечер – съобщавам на гърба му и отново падам в леглото. Сгушвам се във възглавниците в горния му край и откривам тази, която мирише най-силно на свежа вода и мента, но той грубо нарушава спокойствието ми, като ме издърпва за крака към края на леглото.
Навежда се, взима ми възглавницата и присвива очи към мен.
– Не. Идваш с мен. Сутрин е по-добре. Подготви се! – Той ме обръща по корем и ме плясва по задника.
– Не си нося спортния екип – казвам самодоволно, но в този момент една спортна чанта се приземява на леглото. – Купил си това за мен? – питам невярващо и сядам. Това е доста самонадеяно. Може пък да не обичам да тичам.
– Видях маратонките ти у вас. На нищо не приличат. Ще си съсипеш коленете, ако тичаш с тях. – Той стои със скръстени ръце и чака да се облека.
Едва е съмнало. Аз дори не съм се събудила, а той иска да набивам паважа и да пухтя по улиците на Лондон?
„Неразумно!“
Той въздиша, отива до спортната чанта и започва да вади всякакви принадлежности за тичане. Подава ми спортен сутиен и се хили самодоволно. О, той наистина е помислил за всичко. Издърпвам го от ръцете му и махам дантеления си сутиен, като го заменям с гарантиращия защита срещу допълнително потене спортен. Следващото, което ми подава, са чифт шорти за тичане – същите като неговите, само че дамски модел – и подходящ розов потник. Обличам всичко под внимателния му поглед.
– Седни. – Сочи леглото, а аз въздишам драматично и се настанявам на края. – Не ти обръщам внимание – мърмори той, докато коленичи пред мен, повдига краката ми един по един и ми обува дишащи чорапи и доста елегантен чифт черни маратонки „Найк“. Може да не ми обръща внимание, колкото си иска, но аз не съм доволна и искам той да го знае.
Когато е готов, ме придърпва да стана, изправя се, прокарва поглед нагоре-надолу по облеченото ми в екип тяло и кимва с одобрение. Да, определено изглеждам чудесно, но досега винаги съм надявала размъкнат клин и някоя огромна тениска. Не искам да изглеждам по-добре, отколкото съм в действителност.
– Хайде тогава, жено! Да започнем деня така, както искаме да го завършим. – Той взима ръката ми и ме повежда надолу по стълбите.
– Няма да тичам втори път днес! – запъвам се. Този мъж наистина е луд.
Смее се.
– Не това имах предвид.
– О, а какво имаше предвид?
Поглежда ме с мрачна мръсна усмивка.
– Имах предвид останали без дъх и потни.
Задъхвам се леко. Знам точно по кой начин бих искала да се изпотя и да остана без дъх сутрин, обед и вечер, и този начин не включва бягане.
– Тази вечер няма да се виждаме – напомням му. Ръката му се стяга върху моята и той сумти известно време. – Трябва ми ластик за коса – казвам, когато забелязвам чантата си край вратата.
Джеси ме пуска и отива в кухнята, като ме оставя да търся ластик в чантата си. Връзвам косата си на опашка, той идва и тръгваме към фоайето. Виждаме как Клайв е покрил лицето си с ръце.
– Добро утро, Клайв! – кимва учтиво Джеси, докато минаваме, твърде бодро като за тази част от деня.
Клайв си мърмори нещо под носа и без да гледа към нас, вдига ръка за поздрав. Не мисля, че е хванал цаката на цялото това оборудване.
Джеси спира на паркинга.
– Загрявка – инструктира той, пуска ръката ми и издърпва крак назад, за да разтегне бедрото си. Гледам как то се стяга под шортите и накланям глава повече от щастлива да остана точно където съм и да го гледам как загрява. – Ава, направи загрявка! – нарежда ми той.
Хвърлям му недоволен поглед. Никога не съм загрявала в живота си – освен в леглото, и това никога не ми е причинявало някаква вреда.
Въздишам недоволно, обръщам се с гръб към него и демонстративно и много, много бавно се разкрачвам и се навеждам надолу, за да докосна върха на пръстите си, като буквално навирам задника си в лицето му.
– О! – Чувствам как зъбите му се забиват в мен, след което той ме плясва силно. Извръщам се и виждам изписаното на лицето му раздразнение и повдигнатата му вежда. Този мъж наистина приема тичането сериозно, докато аз правя по няколко мили от време на време просто за да не позволя на виното и сладкишите да се залепят по задника ми.
– Къде ще тичаме? – питам, като повтарям движенията на Джеси.
– В Кралските паркове34 – отговаря.