– Дори не ми даде възможност да обясня. – Очите му са широки и пълни със страх. Не е изражението, с което съм свикнала. – Моля те, нека ти обясня!
– Какво да обясниш? Видях всичко, което трябва да видя – викам. – Не ми е нужно обяснение.
Той пристъпва към мен с протегнати напред ръце.
– Не трябваше да откриваш така.
Внезапно осъзнавам, че има публика, която наблюдава малката ни кавга. Сам, Дрю и Кейт стоят на входа на бара и сякаш изпитват неудобство... дори жал, а Джон мрачно оглежда Джеси. Там е и Сара. Изглежда толкова самодоволна, колкото може да бъде. Вече знам, че сигурно тя е прихванала съобщението ми на телефона на Джеси. Тя е отворила портите, а после и входната врата. Стана нейното. Може да го има.
Не познавам неприятния, наперено изглеждащ мъж, който стои до нея, но той ме гледа свирепо с враждебен поглед. Виждам как обръща очи към Джеси с подигравка.
– Колко си объркан наистина – изплюва в гърба на Джеси, а гласът му е пълен с омраза. Кой е той, по дяволите?
Джон го сграбчва за тила и го разтърсва.
– Вече не си член, копеле. Ще те изпратя до изхода.
Напереното същество се засмива със студен и злокобен смях.
– Моля! Изглежда курвата ти е видяла светлината, Уорд – изсъсква.
Очите на Джеси почерняват за наносекунда.
– Млъквай, мамка му! – ръмжи той.
– Анулираното членство – прошепвам. – Бил е прекалено възбуден.
Мъжът отправя студените си очи към мен.
– Той взима, каквото иска, и оставя само боклук след себе си – изръмжава, а думите му изкарват всичкия въздух от дробовете ми. – Чука всички жени наред, а после ги разкарва.
Обръщам поглед към Джеси, очите му са още черни и бръчката на челото му е дълбока.
– Защо? – питам. Не знам защо питам това. Няма да има никакво значение. Но имам чувството, че заслужавам някакво обяснение. Той ги чука всичките – веднъж – и ги разкарва.
– Не го слушай, Ава! – Джеси пристъпва напред, а челюстта му е стисната до счупване.
– Питай го как е жена ми! – изплюва гадното нещо. – Той направи същото и с нея, както и с всички останали. Съпрузи и съвест не са неща, които го тревожат.
Това е достатъчно, за да вбеси Джеси отвъд границата. Той се обръща и се изстрелва към мъжа като куршум, изтръгва го от ръцете на Джон и го запраща на пода със силен трясък. Сам дръпва Кейт назад и се чуват няколко пъшкания, докато всички гледат как Джеси рита мъжа.
Нямам желание да му крещя да спре, въпреки че изглежда сякаш може да убие. Излизам от имението и се качвам в колата, но виждам Кейт да тича надолу по стълбите и я изчаквам. Тя скача вътре, без да каже и дума.
Стигаме до портите и те се отварят автоматично. Изненадана съм – бях подготвена да ги разбия.
– Сам – казва Кейт, когато я поглеждам – каза, че е по-добре да се махнем.
Досега не бях помислила, че това е ново и за Кейт. Тя както винаги изглежда безгрижна и приема всичко на момента.
Аз обаче имам чувството, че пропадам в ада.
Тридесет и втора глава
Минавам през входната врата на Кейт и отивам право горе в апартамента като зомбирана.
Кейт не прави опит да изкопчи повече информация от мен, просто ме оставя да се срина на дивана, ревяща с разбито сърце.
Очите ми се разширяват, когато входната врата се хлопва и Кейт изтичва до парапета.
– Това е Сам – уверява ме, когато се връща в дневната.
– Той има ключ? – питам. Кейт свива рамене, но тази малка новина ме кара да се усмихна на себе си. Дали ще си го вземе в светлината на новооткритото знание?
Телефонът ми звъни отново и аз отказвам разговора... отново.
Сам влиза в дневната и изглежда все така нервен, както и в имението. И двете гледаме към него и той прехвърля погледа си от мен към Кейт и обратно няколко пъти като на тенис мач, после отива при Кейт и направо я извлича за лакътя от помещението.
– Трябва да поговорим – казва той напрегнато. Извъртам глава, докато гледам как направо я хвърля в стаята ù и хлопва вратата зад себе си.
Лежа на дивана с чаша чай върху корема ми и затварям очи. Не остават затворени дълго. В ума ми е запечатан образът на Джеси. Никога повече няма да мога да спя.
Телефонът ми започва отново да звъни, аз се пресягам и натискам копчето за отказ, загледана в завихрените шарки на тавана в дневната.
Никога не съм изпитвала такава болка. Мъчителна и непоправима. Той притежава шибан секс клуб? Защо не можеше да е банкер или финансов съветник? Или... собственик на хотел?
Знаех, че има нещо грешно, нещо опасно. Защо не отделих няколко мига, за да се опитам да събера разума си? Знам точно защо – защото не ми беше позволено, не ми беше дадена възможност.