– Наистина ли тръгваш? – заваля тихо.
– Мислиш ли, че бих останала? – питам разгневена. Мислех, че ще успея да превъзмогна имението и всички гадости, които го съпътстват, но това просто изстреля вече сриващия ми се свят в зоната на пълното унищожение. Никакво количество любов не е в състояние да оправи тази каша. Той вече ми създаде достатъчно проблеми. Умишлено ме мамеше и манипулираше.
– Значи това е? Преобърна света ми наопаки, причини всичките тези щети, а сега ме напускаш, без да го оправиш?
Поглеждам го шокирана. Той да не мисли, че е единственият, засегнат от всичко това? Аз съм обърнала неговия свят наопаки? Дори пиян, този мъж е напълно заблуден.
– Сбогом, Джеси! – минавам покрай него и се отправям към стълбите, като се боря с порива да погледна назад. Чудесният мъж, в когото се влюбих, мъжът, за когото вярвах, че ще бъде запечатан в ума ми до края на живота ми, беше жестоко заменен от това гадно, пияно същество.
– Исках да ти кажа, но както обикновено ти трябваше да си трудна – изревава той в гърба ми. – Как можеш да си тръгнеш? – Трепвам от грубостта на думите му, но продължавам да вървя. – Ава, бебче, моля те!
От средата на стълбището се чува силно издрънчаване и поредица от удари. Това само ме кара да затичам по-бързо. Всяка мечта да падна в неговите силни любящи ръце е разбита. Лелеяният щастлив край с този привлекателен немирник беше сдъвкан и изплют. А можех да създам връзка с него, без никаква представа за тъмните му тайни. Кога ли щях да разбера?
Трябва да съм благодарна. Сега поне знам истината, преди да е станало твърде късно.
Преди да е станало твърде късно ли?
Отдавна е повече от късно.
Приближавам дома на Кейт като в мъгла. Вратата се отваря, преди да имам възможност да сложа ключа в ключалката.
– Какво стана? – пита Кейт, а очите ù са загрижени. Сам се появява зад нея. Един поглед към лицето му ми казва, че той знае точно какво е станало.
Всеки болезнен мускул от тялото ми отказва да работи, дори сърцето, а аз се сривам на пода и хълцам неконтролируемо. Слабо усещам ръцете, които ме обгръщат и ме люлеят напред-назад. Но те не ме утешават.
Не са ръцете на Джеси.
Допълнителна глава към
Вечерта на откриването в „Луссо“ – гледната точка на Джеси
Какви ги дрънка този тъпак, мамка му? Сигурно вижда, че не ме интересува, но въпреки това не млъква. Няма нужда вече да ми целува задника, защото купих шибаното място. Заслужил си е комисиона. Остави ме, мамка му!
Кимам с глава от време на време към агента по недвижимите имоти, въпреки че не чувам и дума от това, което казва. Чувам само един неубедителен сладък глас, който ми казва, че не се интересува от мен. Изучавам внимателно покрития ù с червено гръб. Не трябваше да си тръгвам от дома ù снощи. Не и преди да омекне и да признае, че тя също изпитва нещо. Знам, че го усеща. Заредил съм се с нова решителност, след като прекарах целия ден заключен в кабинета си, без да постигна нищо, освен да се измъчвам. А сега стоя в новия си дом, заобиколен от нахално общество и се опитвам да устоя на порива да включа противопожарната аларма, за да разчистя мястото и да остана насаме с нея.
Усмихвам се на себе си, когато виждам червенокосата приятелка на Ава да поглежда покрай нея и очите ù да се разширяват, щом ме забелязва. Тя ме помни и точно когато съм готов да разкарам дразнещия тъпак, Ава също се обръща и ме забелязва. Тя впива невярващи очи в мен. Смайването е изписано на цялото ù лице. Нямам възможност да ù се усмихна. Тя отново се обръща с гръб към мен. Това само усилва решителността ми. Нямаше да се държи толкова шокирано, ако не ù пукаше.
Поглеждам отново към агента и виждам, че устните му се движат, но нищо от това, което казва, не стига до ума ми.
– Да, благодаря – потупвам рамото му. Напълно неуместно сбогуване, но трябва да бъда на друго място.
Проправям си път към нея и чета по устните на приятелката ù какво говори. Казва ù, че идвам. О, да, жено. Идвам.
Приближавам до двете момичета. Ава отказва да се обърне, а Кейт е развеселена, което значи, че явно е научила нещичко за мен от красивата си приятелка. Моята вече голяма самоувереност се изстрелва през тавана.
– Радвам се да те видя отново, Кейт – казвам спокойно. – Ава?
Тя не признава, че съм там и очите на приятелката ù се стрелкат между нас усмихнато.
– Джеси! – Кейт кимва към мен. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Оставя чашата си на плота и ни оставя сами. Благодарен съм ù.