След няколко секунди чакане осъзнавам, че упоритата жена няма да помръдне, затова бавно я обикалям, докато не заставам срещу прелестното ù лице. Членът ми моментално започва да пулсира.
– Изглеждаш зашеметяващо – казвам тихо и плъзгам очи по всеки перфектен квадратен сантиметър от нея. Вече вкусих тези устни веднъж и не знам какво ще правя, ако не ги имам отново.
– Каза, че няма да се налага да те виждам. – Внезапно е преминала в защитен режим. Това не предвещава нищо добро.
– Не знаех, че ще бъдеш тук. – Аз също съм преминал в защита, а нямам право.
– Изпрати ми цветя.
Старая се да не се разсмея.
– Така е.
– Моля да ме извиниш! – Опитва се да мине покрай мен, но аз се паникьосвам и бързо заставам пред нея, за да я спра.
– Надявах се да ме разведеш наоколо – изтърсвам и се смея наум на собствената си дързост. Познавам това място на пръсти.
– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.
– Предпочитам теб.
– Няма да получиш чукане към обиколката – отвръща тя грубо и ме кара да се присвия. Стои пред мен и изглежда така, сякаш е паднала от рая, а използва такъв вулгарен език?
– Внимавай с езика!
Очаквам да ми каже къде да отида, но тя не го прави.
– Съжалявам! – прошепва. – Връщай седалката напред, когато караш колата ми!
Сега наистина не мога да спра да се усмихвам и съм изпълнен с неописуемо задоволство, когато Ава започва да се мести от крак на крак от неудобство. Обзалагам се, че е харесала малката ми шега.
– И остави музиката ми на мира!
– Съжалявам! – прошепвам. – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Не мога да се спра. Вдигам ръка, отчаяно искам отново да почувствам тази гладка кожа. – Нещо вълнува ли те?
Тя се дръпва.
– Абсолютно нищо – лъже. Виждам как ръката ù потръпва отстрани, докато се бори да не посегне към косата си. Това я издава. – Искаш ли обиколка?
Усмивката ми се разширява още.
– С удоволствие.
Тя направо изхвърча от кухнята и започва да маха с ръка наоколо.
– Дневна. – Виждал съм дневната. Виждал съм всичко милион пъти, затова задържам поглед върху нежната извивка на задника ù, докато ме води наоколо из новия ми дом. – Видя кухнята – обажда се през рамо и зървам за миг сочните ù устни. – Гледка. – Сочи към Лондон и тръгва обратно през откритото пространство към фитнеса.
Хората се опитват да ме спрат, докато набирам скорост, за да не изостана от нея, но аз се измъквам с бързо ръкостискане или учтиво кимване с глава.
– Фитнес – промърморва, когато влиза и излиза още щом кракът ми прекрачва прага. Смея се вътрешно и я следвам нагоре по стълбите. Нужна ми е цялата воля, за да не я грабна и да не я отнеса в някоя спалня. Мамка му, искам да впия зъби в стегнатия ù задник, както се носи нагоре по стълбите.
След като е отворила и затворила всяка врата на етажа и кратко е изплюла за какво служат, тя крачи към основната спалня. Моята спалня. Мамка му, тя осъзнава ли, че току-що влезе в леговището на лъва? Това изобщо не помага на бясната ми възбуда да се укроти.
– Ти си истински експерт екскурзовод, Ава – казвам, когато спирам пред доста скучно произведение на изкуството. Но има нещо в занемарените стари гребни лодки, нещо очарователно. – Би ли ме осветлила кой е фотографът?
– Джузепе Кавали.
– Добър е. Има ли специална причина да избереш този фотограф?
Тя мълчи известно време и знам, че е защото ме изучава. Харесва ù това, което вижда, и това, което чувства, когато е в ръцете ми. Няма да ù позволя да го отрече, затова по-добре да не се опитва да обижда моята интелигентност с пореден отказ.
– Познат е като майстора на светлината. – Застанала е до мен пред картината и поглеждам надолу към нея почти насърчително. – Той не е смятал, че предметът е важен. Нямало значение какво снима. За него обектът винаги била светлината. Работил е върху контролирането ù. Виждаш ли тук? – Вдига ръка и сочи отраженията в развълнуваната вода.
Кимвам замислено на себе си, впечатлен и доста заинтригуван. Жената, която стои до мен, е това, от което съм повече от заинтригуван, затова поглеждам отново към нея, когато тя продължава.
– Тези гребни лодки, колкото и прекрасни да са, са просто лодки, но виждаш ли как манипулира светлината? Не му е пукало за лодките. Интересувал се е от светлината, която обгражда лодките. Той прави неодушевените предмети интересни, кара ги да изглеждат... ами, в различна светлина, предполагам. – Накланя глава замислено, удължавайки шията си и разкривайки съвършено гладка опъната кожа. Боже, не съм виждал такава жена.
Оставям я да довърши наблюденията си, щастлив само да я гледам, но тя вдига очи към мен и виждам, че се бори с порива да ми се нахвърли.