Тя е почти обезумяла. Дишането ù става накъсано и неравномерно, затова откривам пътя си към бикините ù и плъзгам пръст отстрани, като устоявам на изкушението да ги разкъсам. Мамка му, тя е перфектна навсякъде!
– Мамка му! – извиква. Тялото ù се вдига нагоре и тя стиска раменете ми.
Не се отдръпвам.
– Езикът, жено! – предупреждавам я. Притискам устните ù и пъхам пръсти дълбоко в сърцевината ù. Изпъшквам, когато усещам как вътрешните ù мускули се свиват. Тя стене неумолимо, притиска тяло в моето и алчно се стяга около мен. Усещам отчаянието ù. Вече я познавам. Глупава мисъл, като се има предвид ограниченото време, което съм имал с нея, но съвършенството на мига ме кара да искам да го удължа, така че да трае завинаги.
– Свърши! – настоявам. Бутам по-дълбоко и притискам палец в пулсиращия ù клитор. Сърцето ми се впуска в див ритъм, щом виждам как Ава започва да се разпада в тресяща се купчина. Тя крещи, но аз бързо покривам устните ù и поглъщам стоновете ù от удоволствие, докато трепери в ръцете ми. Очите ù са затворени и аз впримчвам всичките си усилия да я успокоя. Целувам лицето ù навсякъде и най-накрая тя отваря очи и се взира в мен с лека въздишка.
„Мамка му...“
Навеждам се и отново я целувам. Тя е като магнит за мен. Не мога да ù се наситя.
– По-добре ли е? – Измъквам пръстите си от нея и се усмихвам, когато тя промърморва нещо в отговор. Прокарвам мокър пръст по долната ù устна, докато двамата се гледаме.
А когато дланите ù се вдигат и поглаждат бузите ми, съм безсилен да се спра. Обръщам се към едната и я целувам любящо, преди отново да погледна в очите Ава.
Шокираното ù ахване ме обърква за миг, докато не осъзнавам, че някой се опитва да влезе в моята баня. Залепвам длан върху устните ù и се усмихвам на шока ù.
– Не чувам нищо – казва някой. Очите на Ава се разширяват още повече, затова пускам устата ù, заменям дланта си с устни и я усмирявам тихо.
– Боже, чувствам се евтина – проплаква тя, а главата ù пада на рамото ми.
Евтина ли? Тя е възможно най-далеч от евтина.
– Не си евтина. Ако говориш такива глупости, ще се наложи да ритам възхитителния ти задник из цялата ми баня. – Веднага осъзнавам грешката си. Мамка му, наистина ли казах това? Обърканото изражение на лицето ù ми казва, че съм. Не знам защо съм разтревожен. Тя вече знае, че притежавам имението, независимо че мисли, че е шибан хотел. Какво я накара да мисли така? И как, по дяволите, ще ù кажа какво наистина става там? Не искам да очерням връзката ни с мръсната си история.
– Твоята баня? – въпросът ù ме отвлича от тази дилема. Озадаченото ù лице ме кара да се усмихна.
– Да, моята баня. Ще ми се да спрат да пускат непознати да обикалят дома ми.
– Ти живееш тук?
– Е, ще живея от утре. Кажи ми, целият този италиански боклук заслужава ли си скандално скъпия етикет с цената, който бяха закачили на това място? – Изобщо нямах намерение да казвам това. Обичам италианския боклук, с който го е заредила.
– Италиански боклук? – заеква тя и не мога да не се засмея на шока ù. – Не трябваше да купуваш мястото, ако не харесваш боклука, който е вътре.
– Може да се отърва от боклука. – Сега я поднасям. Раздразнението ù всъщност ме възбужда... още повече.
Веждите ù се вдигат възмутено, но скоро се отпускат в намръщване.
– Успокой се! Не бих се отървал от нищо в този апартамент. – Целувам я силно. – Като се има предвид, че и ти си в него.
Тя отново е моя. Посреща силните удари на езика ми със своя, ръката ù се стрелка към раменете ми и стиска здраво.
Това е. Повече не мога да чакам. Трябва да стигна до края с тази жена. Никога не съм искал нещо толкова силно в живота си. Повдигам я от плота и издърпвам бикините ù надолу по краката ù. Нежният ми подход е забравен. Хвърлям бикините настрана и я пускам обратно, като бързо се отървавам от обувките ù и мислено ù благодаря, че пое инициативата с дрехите ми. Не пропускам да забележа изпълненото ù с възхита лице, нито как се свива, когато забелязва белега ми. Няма нужда да любопитства защо и какво, но преди да успея да отклоня вниманието ù от него, тя дръпва ризата ми и я хвърля настрана.
– Ще ти купя нова – казва небрежно, което ме кара да се усмихна самодоволно.
Навеждам се напред и отново намирам устните ù. Стена, когато ръцете ù започват да работят с панталона ми, тя измъква колана ми и банята се изпълва с острото изплющяване на кожа, а аз се отдръпвам със смръщено чело.