Опитвам се да скрия шока си.
– Ще ме биеш с колана ли?
– Не – отговаря тя бавно, преди да хвърли колана. Нейната неувереност е успокоителна. Но тогава ме хваща за копчето на панталона ми и ме дръпва напред. – Разбира се, ако искаш да го направя...
Опитвам се да остана сериозен, но усмивката изпълзява на лицето ми. Тя си играе с мен.
– Ще го имам предвид.
Погледът ù ме подпалва, тя ме разкопчава и аз стискам очи, когато усещам малката ù длан да се плъзга по пулсиращия ми член. Мили Боже! Треперя неконтролируемо. Отправям мълчалива молба към тавана да успея да се овладея и се боря още повече, когато усещам горещия ù език върху гърдите си.
– Ава, трябва да знаеш, че след като те имам, ще бъдеш моя. – Не знам откъде се появи това шибано заявление.
– Мммм... – мънка тя, облизва зърното ми, избутва боксерките ми надолу по бедрата и най-после освобождава болезнено коравия ми член.
Тя ахва и аз се усмихвам. О, да, жено. И скоро ще бъдеш негова... завинаги.
Не губя време и премахвам останалите дрехи, също толкова прехласнат от нейната голота, колкото и тя от моята. Не мислех, че сърцето ми може да препуска по-бързо... докато тя не протяга ръка напред и не прокарва палец по главата на члена ми.
– Мамка му, Ава. – Хващам я за хълбоците и тя изпъшква. – Гъдел?
– Само там – заеква и се напряга в ръцете ми.
– Ще го запомня. – Прилепвам отново устни към нейните. Тялото ми пламти. Хълбоците ми се притискат напред, когато тя започва да ме гали. Вече става спешно да уталожа нуждата си и когато тя вдишва рязко, стискам устната ù. – Готова ли си? – питам и се чудя какво ще правя, ако каже „не“. Но бързото ù кимване ме подканя да действам. Избутвам ръката ù, хващам я под задника, издърпвам я нагоре и напред и я пускам точно върху тръпнещия ми член.
Тя извиква. Мамка му, наранил съм я, но по дяволите, усещам я невероятно. Така не съм усещал нищо друго досега.
– Добре ли е? – изхриптявам. – Добре ли си?
– Две секунди. Нужни са ми две секунди. – Краката ù се увиват около кръста ми, аз я вдигам и я притискам към стената. Отпускам чело на нейното и ù давам времето, което ù е нужно, за да се приспособи. По дяволите, потя се и дишам тежко като куче, докато я отпускам нежно и отчаяно се моля да не се откаже. После влизам бавно и внимателно.
– Можеш ли да поемеш още? – изкарвам с мъка думите между вдишванията, надявайки се тя да ме приеме. Гърдите ù се притискат към мен с тихо послание, но трябва да чуя думите. – Ава, кажи ми, че си готова!
– Готова съм – въздъхва тя и в този момент аз се отдръпвам, нахлувам решително напред и не спирам. Ръмжа от признателност, докато се тласкам в нея отново и отново.
– Вече си моя, Ава. – Ето пак. Какво ми става, по дяволите? Тя не възразява, което ме изпълва с доволство – нещо, което никога не съм изпитвал. – Цялата си моя – повтарям. Подпирам чело на нейното и се отдръпвам, след което нахлувам в нея отново. Изтласкам се напред като луд – отчаян и потен.
Ава крещи. Това е музика за ушите ми. Правя я моя.
И тя ми позволява.
Наслаждавам се на многократните ù викове на удоволствие. Усещам как мускулите ù се стягат около мен, когато отново поемам устата ù. Потните ни тела се сблъскват и плъзгат. Усещането е невероятно.
– Ще свършиш ли? – Мога да го усетя. Тя пулсира и се гърчи.
– Да! – захапва ме.
„По дяволите!“
– Чакай ме! – нареждам по-сурово, отколкото възнамерявам и ускорявам темпото.
Тя крещи. Мамка му, тя свършва.
Аз също.
– Сега, Ава!
Притискам се в нея и се задържам там, заровил лице в шията ù. Шибаните ми крака не ме държат. Аз съм развалина.
– О, мамка му! – викам и се освобождавам в нея, после започвам бавно да въртя хълбоци и изцеждам всяка ленива капка удоволствие, докато Ава стене в рамото ми. Ще направим това отново много скоро. Мамка му, замаян съм.
– Погледни ме! – настоявам нежно. Трябва да проверя дали е истинска. Когато натежалата ù глава се вдига и лицето ù открива моето, поглеждам право в тези очи и приемам, че помежду ни току-що се е случило нещо много специално. Не знам дали да съм възхитен от него, или уплашен до смърт.
Бавно въртя ханша си и я целувам.
– Красива си. – Притискам я обратно в топлината на гърдите ми и я отнасям на плота. Поставям я нежно и неохотно се измъквам от нея.
Поемам лицето ù между дланите си и я целувам.
– Не те нараних, нали?
Тя отговаря, като ме придърпва в обятията си и ме стиска здраво. Лицето ми само открива мястото си в извивката на шията ù, а дланите ми галят гърба ù. Усещам съкрушително чувство за принадлежност, сякаш след като години наред съм правил всевъзможни неща без мисъл или внимание, най-после съм намерил своето място. Но дали тя ще ме приеме?