– Приключих. Ти просто трябва да минеш навсякъде и да се увериш, че нищо не съм пропуснала. – Отвеждам я в основното помещение.
– Боже мой, Ава, изглежда удивително!
– Страхотно е, нали? Никога не съм имала такъв колосален бюджет. Беше забавно да харча толкова много чужди пари – кикотим се заедно. – Виждала ли си кухнята? – питам.
– Не съм я виждала завършена. Обзалагам се, че е невероятна.
– Така е. Иди и огледай! Аз ще се приготвя. Направих всичко необходимо в другите апартаменти, затова сега ще се съсредоточа тук, където ще бъде купонът. Погрижи се всички възглавници да са бухнали и на място! Ако има нещо, за което не си сигурна, си запиши! Става ли?
– Дадено – потвърждава тя и изчезва в кухнята.
Час по-късно, след като използвах всички глезотии в спа центъра на „Луссо“, съм готова. Роклята ми е без гънка и косата ми е добре оформена. Разхождам се наоколо, малко тъжна, че това е последното ми идване тук. Скоро мястото ще гъмжи от бизнесмени и от най-различни представители на висшето общество, затова използвам последната си възможност да се насладя на величието му. Все още не мога да повярвам, че е мое дело. Усмихвам се на себе си, докато стоя в огромното открито пространство. Френски прозорци водят към Г-образна тераса, облицована с варовикови плочи и с дърво, на която са разположени шезлонги и огромно джакузи. Има кабинет, трапезария, огромна арка към абсурдно голяма кухня и осветено отзад стълбище от оникс, което води към второто ниво, на което се намират четири спални за гости със собствени бани и огромна основна спалня. Спа комплексът, фитнес центърът и плувният басейн на приземния етаж на сградата са предвидени само за ползване от живеещите в „Луссо“, но панорамният апартамент има собствена фитнес зала. Зашеметяваща е. Който и да е купил апартамента, определено харесва красивите неща в живота и ги е получил за жалките десет милиона.
Връщам се в кухнята и откривам Виктория там.
– Готово – обявява тя, докато забърсва заблудена троха от мраморния плот.
– Е, да пием! – Хиля се самодоволно и вадя две чаши за шампанско, подавайки едната на Виктория.
– Наздраве за теб, Ава! Стилна телом и духом. – Тя се кикоти, вдига чашата за наздравица и двете отпиваме, а после въздишаме. – Еха! Добро е.
– Кювe’ Аннамария Клементи15 на Ка’ дел Боско16, реколта 1993 година. Италианско, разбира се. – Вдигам вежда и Виктория се кикоти отново.
15 Cuvée Annamaria Clementi – марка шампанизирано вино. Б.пр.
16 Ca’ del Bosco – известна италианска компания за производство на вина. Б.пр.
Чувам разговор, който идва от антрето, затова излизам от кухнята и намирам Том да зяпа като златна рибка, а Патрик да се усмихва гордо.
– Ава, това място е специално, скъпа! – Том изтичва към мен и мята ръце около тялото ми. Отдръпва се и ме оглежда от горе до долу. – Обожавам тази рокля. Много тясна.
Иска ми се да кажа същото за Том, който довежда сблъсъка на цветове до ексцентричност. Примигвам към съчетанието от яркосиня риза и червена вратовръзка.
– Остави момичето, Том! Ще я смачкаш – мърмори Патрик, нежно го избутва настрани и се навежда, за да докосне с устни бузата ми. – Много се гордея с теб, цветенце. Свършила си чудесна работа и между нас казано – той се навежда към ухото ми и шепне, – предприемачите намекнаха, че те искат на борда за следващия проект в Холанд парк. – Намигва ми и сбръчканото му лице се сбръчква още повече. – Така, къде е това шампанско?
– Насам! – повеждам ги към кухнята и чувам още гукане от Том. Мястото наистина е специално.
– Наздраве! – припявам, след като съм им дала чаши с шампанско.
– Наздраве! – всички ги вдигат.
През следващите няколко часа ме представят на висшето общество и обяснявам вдъхновението си за дизайна. Журналисти от архитектурни и интериорни списания се носят насам-натам, снимат и общо взето ръчкат наоколо и за моя най-голяма досада ме карат да се излегна на кадифената лежанка за снимка. Патрик ме влачи от място на място, разгласява своята гордост и настоява пред всеки, който е готов да слуша, че аз собственоръчно съм вкарала „Рококо Юниън“ в света на дизайна. Червя се обилно и многократно смекчавам хвалбите му.
Благодарна съм, когато се появява Кейт. Въвеждам я в кухнята, мушвам чаша шампанско в ръката ù и взимам друга за себе си.
– Доста шикозно, а? – размишлява тя и оглежда втренчено елегантната кухня. – В сравнение с това, домът ми изглежда като разхвърляна кочина.
Смея се на препратката към нейната сладка, уютна градска къща, която изглежда така, сякаш Кат Кидстън17 е повръщала, кихала и кашляла навсякъде из нея.