Той ми хвърля въпросителен поглед.
– Добре ли сте?
– Да, добре съм – отговарям рязко. Той знае. – Искате ли да ми покажете какво искате да декорирам наново, за да започнем да обсъждаме изискванията ви? – Насилвам се да звуча по-уверено. Вече само следвам протокола. Нямам абсолютно никакво намерение да приема този договор, но не мога просто да си изляза, колкото и изкушаващо да е.
Той вдига вежди, явно изненадан от промяната на подхода ми.
– Разбира се. – Става от дивана и отива до бюрото си, за да вземе мобилния си телефон, а аз събирам нещата си, тъпча ги в чантата и като следвам жеста му, тръгвам напред.
Той бързо ме изпреварва, отваря вратата и се кланя джентълменски, докато я държи отворена. Усмихвам се учтиво, въпреки че знам, че си играе с мен, излизам в коридора и се отправям към лятната стая. Наежвам се, когато поставя ръка на кръста ми, за да ме води.
На какво си играе той? Опитвам се с всички сили да пренебрегна допира му, но трябва да съм мъртва, за да не усещам ефекта на този мъж върху себе си. И съм наясно, че той го знае. Кожата ми гори (и почти сигурно топли дланта му през роклята), не мога да контролирам дишането си, а вървенето отнема всяка частица координация и усилие, които притежавам. Жалка съм и е очевидно, че той се наслаждава на реакцията, която извлича от мен. Сигурно съм доста смешна.
Ядосана на себе си ускорявам крачка, за да се откъсна от ръката му, но спирам, щом стигам до място, от което има два възможни пътя.
Той ме настига и сочи през моравата към тенис кортовете.
– Играете ли?
Засмивам се, но това е смях от облекчение.
– Не, не играя. – Мога да тичам, но нищо повече. Ако ми дадете бухалка, ракета или топка, значи си търсите белята. Ъгълчетата на устните му трепват и той се усмихва на реакцията ми. Зелените му очи блестят, оградени от дълги мигли. Усмихвам се и клатя глава в почуда от този възхитителен мъж.
– Вие? – питам.
Той продължава през преддверието, аз го следвам.
– Нямам нищо против играта, но си падам повече по екстремните спортове. – Той спира и аз спирам с него.
Изглежда абсурдно стегнат.
– Какви екстремни спортове?
– Сноуборд основно, но съм опитвал и рафтинг, бънджи скокове и парашутизъм. Аз съм почти пристрастен към адреналина. Обичам да чувствам пулсирането на кръвта. – Гледа ме, докато говори, и ме кара да се чувствам като изследвана под лупа. Трябва да ме упоите, преди да ме накарате да направя, което и да е от тези неща. Ще се придържам към тичането от време на време.
– Екстремни – казвам и изучавам този великолепен мъж.
– Много екстремни – потвърждава той тихо. Дъхът ми отново секва и затварям очи. Мислено си крещя, за това, че съм такава загубенячка. – Ще продължим ли? – пита той. Чувам подигравателния тон в гласа му.
Отварям очи, за да срещна пронизителния му зелен поглед.
– Да, моля! – Иска ми се да спре да ме гледа така. Той отново почти се усмихва. Влиза в бара и поздравява двама мъже, като ги тупа по раменете. Те са много привлекателни, млади (вероятно в края на двайсетте) и пият бира от бутилки.
– Момчета, това е Ава. Ава, това са Сам Келт и Дрю Дейвис.
– Добър ден! – провлачва Дрю. Той е красив по един суров начин, черната му коса е съвършена, костюмът му е чист, а очите проницателни. Вероятно е умен и самоуверен бизнес тип.
– Здравейте! – усмихвам се учтиво.
– Добре дошли в палата на удоволствията. – Сам се смее и вдига бутилката си. – Мога ли да ви почерпя?
С ъгълчето на окото забелязвам Уорд да поклаща леко глава и Сам се ухилва. Той е пълна противоположност на Дрю – небрежен и отпуснат, в стари дънки, тениска на „Супердрай“ и кецове „Конвърс“. Има дръзко лице, смекчено от трапчинка на лявата му буза. Сините му очи блестят и това добавя чар към хлапашкото му излъчване, а мишокестенявата му коса, дълга до раменете, е разрошена.
– Не, няма нужда, благодаря – отговарям.
Той кимва към Уорд.
– Джеси?
– Не, благодаря. Ще покажа разширението на Ава. Тя ще работи по интериора – казва той и ми се усмихва.
Подсмихвам се вътрешно. Не, ако зависи от мен. Той прибързва малко, нали? Не сме обсъждали цени, норми, нищо.
– Време беше. Никога няма свободни стаи – мърмори Дрю в бутилката си.
– Как беше сноубордът в Кортина, мой човек? – пита Сам.
Уорд кацва на друг стол.
– Невероятен. Италианският начин на каране на ски следва доста техния небрежен начин на живот. – Усмихва се широко, първата истинска усмивка, откакто го видях, пряма, лъчезарна и сексапилна. Този мъж си го бива. – Ставах късно, намирах страхотна планина, спусках се, докато краката ми омекнат; после правех сиеста, вечерях късно и започвах всичко отново на следващия ден. – Той се обръща към всички ни, но гледа мен.