Телефонът е затворен и тя ме поглежда шокирана.
– Кой беше това? – Ще се разплаче.
– Сали, толкова съжалявам. – Бързо грабвам кафетата от кухнята (единственото предложение за помирение, което мога да измисля в момента) и отнасям това на Сали на бюрото ù.
Тя въздъхва дълго и разгневено.
– Някой се нуждае от прегръдка30! – започва да се кикоти.
30 В 70-те години на 20-и век в Западна Европа се заражда течение, представителите на което призовават хората да се прегръщат по-често в израз на обич и за намаляване на гнева и омразата. Скоро след това в някои страни на Стария континент 4 декември е обявен за Ден на прегръдката. Б.пр.
Напълно съм зашеметена. Очаквах сълзи и нервен срив, но вместо това Сали се шегува. Поглеждам към обикновената и незабележима Сали, която се смее, и също започвам да се смея с истински смях, който предизвиква сълзи в очите ми и спазми в корема. Сали се присъединява към истерията ми.
– Какво става? – идва гласът на Патрик откъм бюрото му.
Махвам с ръка във въздуха към него, той извърта очи и се връща към компютъра си, клатейки глава раздразнено. Не бих могла да му кажа, дори да бях в състояние да говоря. Оставям Сали да реве и се отправям към тоалетната да се оправя. О, това е толкова хубаво. Видях Сали в изцяло нова светлина. Харесвам саркастичната Сали.
Когато най-после съм се стегнала и съм почистила потеклата спирала, осведомявам Патрик, че отивам на преглед при лекаря.
– Съжалявам, Сали. Не мога да те погледна – изтърсвам набързо, докато минавам покрай бюрото ù, за да изляза от офиса и чувам как тя отново се кикоти. Успокоявам се и тръгвам към метрото.
Осемнадесета глава
След като получавам лекция от доктор Монро – нашият дългогодишен семеен лекар, взимам новата си рецепта и се отправям към аптеката, за да купя хапчетата. Прибирам се вкъщи малко преди шест и съм изненадана, че Кейт не е там.
Вземам душ, преобличам се и вадя телефона от чантата. Въртя очи, щом виждам двайсет пропуснати обаждания. Трия още пет съобщения, без да ги отварям, защото знам, че ще бъде грешка да ги чета и влизам в кухнята точно когато телефонът ми започва да святка в ръката ми.
Отварям хладилника, взимам вино и решавам, че са ми нужни малко смелост и издръжливост. Ситуацията става глупава. Вдигам телефона.
– Ало.
– Ава! – гласът му е отчаян и задъхан.
– Джеси – поемам дълбоко въздух уверено. – Не мога повече да те виждам.
– Не! Ава, изслушай ме...
Смелостта ми е краткотрайна. Затварям, поемам въздух и дишам дълбоко, докато си наливам вино, но бутилката издрънчава в чашата, когато на вратата се чува страшно думкане.
– Ава!
Затварям очи и търся сила. Бях изтезавана снощи от неуморното му тропане по вратата. Съседите сигурно ще викнат полиция.
– Ава! – реве той и тропа отново.
Минавам спокойно през антрето и поглеждам през шпионката. Джеси се взира нагоре към прозореца. Изглежда обезумял, но няма да му отворя. Би било огромна грешка да се изправя лице в лице с него. Гледам как държи телефона си до ухото, а моят отново започва да проблясва в ръката ми, но отказвам обаждането и той поглежда телефона шокиран.
– Ава! Отвори шибаната врата!
– Не – прошепвам, сякаш може да ме чуе. Едва не получавам инфаркт, когато виждам Сам да паркира своето порше.
Кейт излиза и приближава Джеси, който размахва ръце като лунатик. Сам се присъединява към тях и разтрива рамото му за утеха. Говорят малко и Кейт ги повежда по пътеката към предната врата.
– Боже, Кейт! – Стоя като пълна тъпачка насред дневната. Чувам как предната врата се отваря, забива се в стената зад нея, а после чувам тропота на тежки стъпки, които бързат нагоре по стълбите. Джеси минава с трясък през вратата на дневната. Гневът по лицето му се сменя с облекчение, след което е сменен от чиста ярост. Сивият му костюм изглежда съвършено изгладен, за разлика от чорлавата му коса и потното чело.
– Къде беше, МАМКА МУ? – поразява ме с вика си, а дъхът му буквално минава като вятър покрай ушите ми.
Стоя и се взирам в него без никаква представа какво да кажа. Той да не е изпаднал в някаква заблуда, че отговарям пред него? Кейт и Сам приближават мълчаливи и загрижени. Поглеждам към Кейт и клатя глава. Умирам си да я попитам дали харесва този Джеси.
– Ние ще отскочим до „Петела“ за едно питие – казва Сам тихо, хваща ръката на Кейт и я издърпва надолу от дневната. Тя не се опитва да го спре. Гледам ги как тръгват и наум проклинам страхливите задници за това, че ме оставят да се справям сама с този откачен мъж.