Той поема няколко пъти въздух, за да се успокои, гледа към тавана уморено и накрая отново забива разярен поглед към мен. Пронизва ме дълбоко.
– Някой да не се нуждае от напомняне?
„Какво?“ Сигурно съм си ожулила брадичката, защото ченето ми току-що увисна до пода.
– Не! – крещя и изхвърчам покрай него към кухнята. Имам нужда от питие! Той идва след мен и гледа как хвърлям телефона на плота и как отварям бутилката вино. – Ти си истинско копеле! – крещя и наливам вино с треперещи ръце. Кипя от яд. Извъртам се и му хвърлям най-злия си поглед. Той трепва леко, което ме изпълва с огромно задоволство. – Получи каквото искаше. Аз също. Да не се ебаваме! – изстрелвам. Не съм получила каквото исках, ни най-малко, но пренебрегвам гласа в главата ми, който ми крещи. Трябва да спра това, преди да бъда повлечена още повече в дълбоката вода, каквато е Джеси Уорд.
– Внимавай с шибания език! – крещи той. – За какво говориш? Не съм получил каквото исках.
– Искаш още ли? – бързо гаврътвам виното. – Е, аз не искам, така че спри да ме преследваш, Джеси! И престани да ми крещиш! – Залагам на грубост, но се боя, че вероятно опитът ми е доста жалък. Нещо трябва да му подейства. Отпивам още една огромна глътка от виното, но той го изтръгва от ръката ми и го хвърля в мивката. Трепвам при звука на счупено стъкло, който отеква във въздуха.
– Няма нужда да пиеш като шибана петнайсетгодишна тийнейджърка! – изревава той.
Свивам юмруци, докато използвам цялата си воля, за да се успокоя.
– Махай се! – изкрещявам. Опитите ми се провалят ужасно. Чувствам се безумно отчаяна.
Присвивам се, когато той изревава от безсилие и забива юмрук във вратата на кухнята, като оставя голяма вдлъбнатина в дървото.
Не мога да направя нищо повече, освен да гледам с опулени очи и стиснати устни реакцията му към решението ми да го отхвърля. Той се обръща с лице към мен, разтърсва леко ръката си и ме поглежда право в очите, а зеленият му взор се нахвърля върху мен.
Мамка му, това сигурно боли. Готова съм да отида до фризера за малко лед, но Джеси тръгва към мен. Стискам с ръце ръба на плота зад себе си и гледам как приближава. Той застава пред мен и притиска с ръце моите и ме хващат в капан.
Той ми се намръщва, диша тежко, а после залепва устни върху моите. Дъхът ми буквално е изсмукан от мен, докато се гърча под него, като се опитвам да се освободя. Какво прави той? Всъщност знам точно какво прави. Ще ме цапардоса с напомнящо чукане. Прецакана съм.
Той притиска устните си по-силно към моите, но аз не приемам целувката му. Продължавам да си казвам, че това е лошо и че е скапано грешно. Ще страдам още повече, ако го приема, сигурна съм в това. Вяло се опитвам да се освободя, но той изръмжава и ръцете му се стягат върху моите. Няма да ме пусне. Отчаяните ми опити да спра това са осуетени от явното му решение да ме пречупи.
Езикът му се плъзва по долната ми устна, но аз продължавам да държа устата си затворена и треперя в усилието си да се преборя с реакцията, която той предизвиква в мен. Знам, че ако омекна, играта ще свърши, затова упорито стискам устни и се моля той да се откаже.
Той пуска една от ръцете ми и аз моментално хващам бицепса му, за да го избутам, но не успявам. Много е силен и при това е непоколебим. Изобщо не се повлиява от хилавите ми опити да се освободя.
Джеси сграбчва хълбока ми здраво и аз подскачам под него, но съм притисната обратно към плота. Хваната съм в капан, но все още непокорно отказвам целувката му, държа устните си затворени и дори обръщам глава настрани, когато той отпуска леко.
– Упорита жена – промърморва и притиска устни към врата ми. После започва да ближе и да гризва леко кожата ми и се спуска надолу към рамото с влажни завъртания, а накрая се връща към ухото ми и захапва меката му част.
Стискам очи и се моля самоконтролът ми да устои на това докосване. Ноктите ми се забиват в напрегнатата му ръка и аз стисвам устни от страх да не извикам от удоволствие.
Ръката му пуска хълбока му и се придвижва бавно през корема ми покрай колана на шортите.
– Моля те! Моля те, спри!
– Ти спри, Ава! Просто спри! – Той плъзва показалец под плата и го прокарва от ляво надясно с леки равномерни погалвания, докато нашествието на устните му продължава върху ухото и шията ми. Иде ми да извикам от безсилие.
Коленете ми се подгъват от съприкосновението на телата ни, от което ме заливат яростни тръпки. Чувам тихия смях на Джеси, който праща вибрации по гръбнака ми и предизвиква бавно равномерно туптене в утробата ми. Стискам бедра, премествам ръката си върху гърдите му и се опитвам да го избутам, но това е напразно. Дори не знам защо си правя труда. Един удар на сърцето ме дели от това да се предам. Главата ми сякаш ще се пръсне и не съм сигурна дали ще бъде от удоволствие, или от смущение.