Той се надига, подпира се на ръце, а после лениво се отдръпва и постепенно навлиза отново в мен.
Мъркам. Мили Боже! Той повтаря възхитителното движение пак и пак, като ме наблюдава през цялото време.
– Ава, когато отново се изкушиш да избягаш, помисли как се чувстваш точно сега! Помисли за мен!
– Да. – Въздишам и се мъча да забавя бързо натрупващото се напрежение. Но наистина се замислям. Това е проблемът и той е неизбежен. Той нахлува във всеки ъгъл на ума ми.
Повдигам таза си, за да посрещна всеки негов тласък, а той се спуска към мен и поема устните ми бавно и лениво, езикът му се движи в същия изгарящ ритъм като бедрата му.
Хленча и забивам нокти в ръцете му, докато той бавно навлиза в мен, прави кръг дълбоко и се оттегля лениво отново и отново. Не мога да се сдържам още много. Как успява да направи това с мен?
– Това хубаво ли е? – прошепва.
– Твърде хубаво – изпъшквам.
– Така е. Готова ли си, жено? – пита.
Хапя езика му.
– Готова съм.
– Добре, бебче. Позволи му да се случи!
Мъчителното разтърсване, което преминава през тялото ми, ме кара да свия мускули около пениса на Джеси и аз започвам да треперя диво, докато стена, залята от мощно освобождение. Поредният дълбок тласък е последван от конвулсия и аз усещам топлата сперма на Джеси в утробата си. Той остава дълбоко в мен и стиска очи, докато нежно целува устните ми и стене ниско. Пулсирането му кара мускулите ми да се свият около него точно в мига на неговото освобождение. Пресушавам го.
– Боже, липсваше ми – прошепва и заравя лице в извивката на врата ми, където се сгушва, преди да се извърти по гръб. Повдига ръка и аз се премествам върху топлото му тяло и полагам буза на стегнатите му гърди.
– Обичам сънливия секс с теб – размишлявам замечтано.
– Това не беше сънлив секс, бебче. – Той отмята косата от лицето ми със свободната си ръка.
– Тогава какво беше?
Целува челото ми нежно.
– Това беше секс за наваксване.
О, нов вид.
– Тогава ми харесва сексът за наваксване.
– Не го харесвай твърде много! Няма да се случва често.
Пробожда ме разочарование.
– Защо?
– Защото ти няма да бягаш повече от мен, а аз не планирам да бъда далеч от теб. – Той диша в косата ми. – Изобщо.
Усмихвам се на себе си и премятам крак върху бедрата му. Той хваща коляното ми и прави кръгове с палеца си, докато аз проследявам с пръсти повърхността на белега му.
– Как се случи това? – питам, като проследявам линията отстрани.
Той вдишва уморено.
– Как се случи кое, Ава? – тонът му не оставя място за коментари по темата. Той не иска да говори за това.
– Нищо – прошепвам тихо и си отбелязвам да не питам повече.
– Какво ще правиш утре?
– Сряда е. Ще работя.
– Вземи си почивен ден!
– Какво? Просто така?
Усещам как свива рамене.
– Да. Дължиш ми два дни.
Казано от него всичко изглежда толкова просто. За него няма проблем, защото има собствен бизнес и не отговаря пред никого. Аз, от друга страна, имам клиенти, шеф и купища работа за вършене.
– Имам твърде много работа. Освен това ти ме изостави за четири дни – напомням му.
– Тогава ела с мен сега! – Той ме стиска малко по-силно.
– Къде?
– Трябва да отскоча до имението и да уредя няколко неща с Джон. Можеш да вечеряш, докато ме чакаш.
В никакъв случай! Няма да отида в имението и да рискувам да се сблъскам с нацупените устни.
– Ще остана тук. Не искам да ти се пречкам – казвам тихо и се надявам той да не настоява. Още едно спречкване със Сара няма да е добър завършек на деня.
Претъркулва ме по гръб и заковава китките ми отстрани до главата ми, докато се извисява над мен.
– Не приемам отказа ти – отпуска лице между гърдите ми и прокарва пътечка с целувки до зърното ми. – Ще дойдеш.
Зърното ми се втвърдява под нежния му въртящ се език и дишането ми се накъсва.
– Ще се видим утре – насилвам думите да излязат въпреки затрудненото ми дишане.
Зъбите му се стягат около зърното ми и той поглежда нагоре към мен усмихнат.
– Хммм... Вразумяващо чукане? – предлага, без да пуска гърдата ми.
Чувам предната врата да се отваря с гръм и смехът на Кейт и Сам се понася нагоре по стълбите. Поглеждам към Джеси, който все още държи зърното ми, и безсилието, което се отразява на лицето му, ме оставя тайно доволна. Бих приела вразумяващо чукане по всяко време, но в това, което той цели да ми начука точно в този случай, няма никакъв разум. Защо да искам да се въвличам в словесен двубой със Сара?
Той пуфти детински и пуска зърното ми.
– Не допускам, че можеш да си държиш устата затворена, докато ти начуквам малко разум?