Вдигам вежди. Знае, че е невъзможно.
– О, мамка му! – оплаква се, докато се вдига. Коляното му забърсва вътрешната страна на бедрото ми и влажния ми център. От триенето ми се приисква да го дръпна обратно в леглото. Не искам да си тръгва. Той се навежда и ме целува силно и решително.
– Трябва да вървя. Когато ти се обадя утре, ще вдигнеш телефона.
– Да – потвърждавам послушно.
Той се усмихва мрачно и стиска хълбока ми, а аз пищя като малко момиченце и се хвърлям по корем. Тогава усещам опарването. – Той ме шляпва здраво по задника.
– Ох!
– Сарказмът не ти отива. – Леглото леко се измества, когато той става.
Обръщам се, той вече е облякъл ризата си и закопчава копчетата.
– Сара ще бъде ли в имението? – изтърсвам, преди мозъкът ми да филтрира глупавия въпрос.
Джеси спира за кратко, после вдига боксерките си и стъпва в тях.
– Надявам се. Тя работи аз мен.
„Какво?“
– Ти каза, че е приятелка – звуча ревливо и си удрям един шамар наум.
Той се мръщи.
– Да, тя е приятелка и работи за мен.
Прекрасно! Изтърколвам се от леглото и намирам потника и шортите си. Нищо чудно, че винаги се мъкне наоколо. Боже, мразя тази жена. Надявам потника и шортите и се обръщам. Джеси вече е метнал сакото си на раменете. Гледа ме замислено. Дали знае какво мисля?
– Ще облечеш ли някакви дрехи? – пита, докато ме оглежда от горе до долу.
Оглеждам облеклото си, а после насочвам погледа си към него. Веждите ми са вдигнати.
– Аз съм си вкъщи.
– Да, а Сам е отвън.
– Сам изглежда няма скрупули за това, че ходи без панталони. Аз поне съм покрита.
– Сам е ексхибиционист – мърмори Джеси, отива до гардероба ми и прокарва ръка по закачалките. – Ето, сложи това! – Подава ми голям, ръчно плетен кремав пуловер.
– Не! – издърдорвам отвратена. Ще припадна от жега.
Той го приближава към мен с решителен мръсен поглед.
– Облечи пуловера!
– Не – казвам бавно и кратко. Той няма да ми диктува какво да обличам, особено когато съм си у дома. Грабвам пуловера от него, хвърлям го на леглото и гледам как следи движението му във въздуха и падането му върху леглото, а после бавно забива поглед в мен. Зъбите му хапят долната му устна.
– Три – изстъргва той.
Очите ми се разширяват.
– Дразниш ли ме?
Той не ми обръща внимание.
– Две.
– Няма да облека пуловера.
– Едно – устните му се свиват в черта от недоволство.
– Прави каквото искаш, Джеси! Няма да облека този пуловер.
Очите му се присвиват.
– Нула.
Стоим един срещу друг, той с гневно изражение, смесено с частица доволство, а аз се чудя какво ще направи.
Той поклаща глава, издишва бавно, а после тръгва към мен. Стрелкам се през леглото, за да избягам, оплитам се в планината от чаршафи и изписквам, когато усещам топлата му длан да се увива около глезена ми. Джеси ме дръпва през леглото.
– Джеси! – крещя, когато той ме обръща, възсяда ме и приковава ръцете ми под коленете си. – Стани! – Издухвам косата от лицето си и откривам, че ме гледа ужасно сериозен.
– Нека изясним нещо! – Той сваля сакото си, хвърля го на леглото и вдига пуловера. – Ако правиш каквото ти се казва, животът ни ще бъде много по-лесен. Всичко това – той прокарва длан по тялото ми и щипва зърната ми през пуловера – е само за моите очи. – Той премества ръката си зад себе си и забива пръсти във вдлъбнатината над хълбоците ми.
– НЕ! – изкрещявам. – Моля те, не! – започвам да се смея. Боже, ще се напикая!
Той продължава да забива пръсти и да ме стиска и аз започвам да се мятам. Не мога да дишам. Мъчителното му докосване ме докарва до състояние между смях и плач.
– Така е по-добре – чувам го да казва, докато се мятам като обезумяла. Усещам как избутва косата от лицето ми, после притиска устни към моите. – Можеше да спестиш и на двама ни много затруднения, ако просто беше... облякла... шибания... пуловер.
Поглеждам го и се мръщя, когато той става от мен и облича отново сакото си. Сядам и откривам, че съм облечена в тъпия пуловер. Как е успял да го направи? Обръщам свиреп поглед към него. Той ме гледа напрегнато, на лицето му няма и следа от веселие.
– Аз просто ще го сваля – изтърсвам.
– Не, няма – уверява ме усмихнат.
Ставам от леглото и се отправям към банята с нелепия пуловер.
– Ти си неразумен задник – мърморя и затръшвам вратата зад себе си.
Изпишквам се и си отбелязвам наум никога повече да не го оставям да стига до нула. Това беше най-лошият ми кошмар. Разтривам горките си малтретирани хълбоци, чувствителната ми плът все още тръпне.
Когато свършвам, откривам Джеси в кухнята със Сам и Кейт, които оглеждат облеченото ми в пуловер тяло. Свивам рамене и си наливам още вино.